(Импровизация на нещо си)
Стоя на леглото си с поглед, вперен през прозореца. Дони и Момчил ми пеят за кукла със студени очи. В мен бушуват желания, копнежи, мечти... и голямо количество хормони. Какво ми се случи?
Всеки път (а те не са толкова много) щом срещна сродна душа, изпадам в едно такова много странно състояние - смесица между паника, радост, нервност, екстаз. Имам чувството, че ще се пръсна от енергия.
ИСКАМ ТЕ! И ще го изкрещя на цяла Варна. Искам да те видя пак. Но няма да те търся. Защо не ми поиска номера? Защо аз не взех твоя? Всъщност, по-добре, че не го направихме. Искам те! Видя ли те отново, ще ти го прошепна. Не издържам и в същото време съм готова да те чакам. Взе ми ума, плени ми сърцето, а душичката ми витае из пространството, мечтаеща отново да зърне чистия ти поглед, лъчезарната ти усмивка, да чуе онези слова, сродни и разбиращи моите. Да довършвам мисълта ти, а ти - моята. Посрещна ме сякаш се познавахме от години... или от минал живот. Не зная... но те желая! ...