25.01.2008 г., 0:38 ч.
Искаше ми се...
3 мин за четене
Искаше ми се...
Искаше ми се светлина, докато не разбрах, че и в мрака има светлина.
Искаше ми се топлина, докато не се опарих.
Искаше ми се една голяма лъжа, докато не чух звукът на истината.
Искаха ми се ласки, докато прегръдките не ме задушиха.
Искаше ми се само разум, докато не разбрах, че той е необходим, но не винаги достатъчен.
Искаше ми се да порасна, докато не станах достатъчно голяма.
Искаше ми се усмивка, докато не се усмихнах през сълзи.
Искаше ми се щастие, докато не усетих щастлива болка.
Искаха ми се много приятели, докато останах без нито един.
Искаше ми се смях, докато не намерих смисъл в сълзите.
Искаше ми се да бъда смела, докато не разбрах, че страховете се преодоляват.
Искаше ми се винаги да съм искрена, но видях, че понякога най-искрени са премълчаните слова.
Искаше ми се да говоря, докато не останах без глас.
Искаше ми се да съм добра, но бях малко по-лоша, отколкото добра.
Искаше ми се да мога да задържам емоциите дълбоко в себе си, но се уверих, че емоцията е нужна, за да усещаш, че си жив!
Искаше ми се никога да не вали, но само той скриваше сълзите ми.
Искаше ми се да съм на върха, докато не го изкачих.
Искаше ми се да съм красива, до деня, в който съзрях грозната красота.
Искаше ми се да съм първа, докато не станах единствена.
Искаше ми ми се всяко нещо да има начало, но не и край, но разбрах, че във всеки край се крие ново начало.
Искаше ми се да имам всичко, докато не получих достатъчното.
Искаше ми се да си отида, но спрях.
Искаше ми се да имам нещо, докато не останах с нищо!
Искаха ми се сънища, докато не видях, че реалността е по-красива от тях!
Искаха ми се мрежи, но се оплетох.
Искаха ми се стълби, но не се научих да се качвам.
Искаше ми се тръпка, но само изтръпнах.
Искаха ми се преживявания, но не успях да ги преживея.
Искаше ми се свобода, докато не попаднах в собствения си плен.
Искаше ми се въздух, докато не се задуших.
Искаше ми се всички да ме виждат, а станах невидима.
Искаше ми се да летя, докато не паднах.
Искаше ми се да мога да променя съдбата, докато не осъзнах, че съдбата е тази, която променя всичко!
Искаше ми се да мога много, но не можех нищо.
Искаше ми се да имам много, но получих един.
Искаше ми се да съм неповторима, докато не разбрах, че всичко, което се променя, губи чара си!
Искаше ми се да мечтая, докато не постигнах.
Искаше ми се да спя, докато не се събудих.
Искаше ми се да е лесно, докато не видях трудността на лесното.
Искаше ми се всичко да е безгрешно, но започнах да правя грешките си без грешка.
Искаше ми се мир с другите, а бях във война със себе си.
Искаше ми се спокойствие, докато не разбрах, че нервите успокояват.
Искаше ми се да имам сърце, докато не го загубих.
Искаше ми се да се чувствам цяла, но се почувствах разбита отвътре - без душа и сърце.
Искаше ми се да съм сама, докато не останах насаме със себе си.
Искаше ми се да не срещам Любовта, но се запознах с нея лично.
Искаше ми се само собственото ми щастие, докато не видях, че чуждото щастие компенсира моето нещастие.
Искаше ми се да не търся щастие, но го намерих.
Искаше Ми се, но вече НЕ...
Искаше ми се светлина, докато не разбрах, че и в мрака има светлина.
Искаше ми се топлина, докато не се опарих.
Искаше ми се една голяма лъжа, докато не чух звукът на истината.
Искаха ми се ласки, докато прегръдките не ме задушиха.
Искаше ми се само разум, докато не разбрах, че той е необходим, но не винаги достатъчен.
Искаше ми се да порасна, докато не станах достатъчно голяма.
Искаше ми се усмивка, докато не се усмихнах през сълзи.
Искаше ми се щастие, докато не усетих щастлива болка.
Искаха ми се много приятели, докато останах без нито един.
Искаше ми се смях, докато не намерих смисъл в сълзите.
Искаше ми се да бъда смела, докато не разбрах, че страховете се преодоляват.
Искаше ми се винаги да съм искрена, но видях, че понякога най-искрени са премълчаните слова.
Искаше ми се да говоря, докато не останах без глас.
Искаше ми се да съм добра, но бях малко по-лоша, отколкото добра.
Искаше ми се да мога да задържам емоциите дълбоко в себе си, но се уверих, че емоцията е нужна, за да усещаш, че си жив!
Искаше ми се никога да не вали, но само той скриваше сълзите ми.
Искаше ми се да съм на върха, докато не го изкачих.
Искаше ми се да съм красива, до деня, в който съзрях грозната красота.
Искаше ми се да съм първа, докато не станах единствена.
Искаше ми ми се всяко нещо да има начало, но не и край, но разбрах, че във всеки край се крие ново начало.
Искаше ми се да имам всичко, докато не получих достатъчното.
Искаше ми се да си отида, но спрях.
Искаше ми се да имам нещо, докато не останах с нищо!
Искаха ми се сънища, докато не видях, че реалността е по-красива от тях!
Искаха ми се мрежи, но се оплетох.
Искаха ми се стълби, но не се научих да се качвам.
Искаше ми се тръпка, но само изтръпнах.
Искаха ми се преживявания, но не успях да ги преживея.
Искаше ми се свобода, докато не попаднах в собствения си плен.
Искаше ми се въздух, докато не се задуших.
Искаше ми се всички да ме виждат, а станах невидима.
Искаше ми се да летя, докато не паднах.
Искаше ми се да мога да променя съдбата, докато не осъзнах, че съдбата е тази, която променя всичко!
Искаше ми се да мога много, но не можех нищо.
Искаше ми се да имам много, но получих един.
Искаше ми се да съм неповторима, докато не разбрах, че всичко, което се променя, губи чара си!
Искаше ми се да мечтая, докато не постигнах.
Искаше ми се да спя, докато не се събудих.
Искаше ми се да е лесно, докато не видях трудността на лесното.
Искаше ми се всичко да е безгрешно, но започнах да правя грешките си без грешка.
Искаше ми се мир с другите, а бях във война със себе си.
Искаше ми се спокойствие, докато не разбрах, че нервите успокояват.
Искаше ми се да имам сърце, докато не го загубих.
Искаше ми се да се чувствам цяла, но се почувствах разбита отвътре - без душа и сърце.
Искаше ми се да съм сама, докато не останах насаме със себе си.
Искаше ми се да не срещам Любовта, но се запознах с нея лично.
Искаше ми се само собственото ми щастие, докато не видях, че чуждото щастие компенсира моето нещастие.
Искаше ми се да не търся щастие, но го намерих.
Искаше Ми се, но вече НЕ...
© Вилияна Мутафова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересно...
-
Прекрасно!С обич,Вили!
-
Искаше ми се винаги да съм искрена, но видях, че понякога най-искрени са премълчаните слова.
Страхотно и любимо!Поздрав...чудесно есе! -
Ти ме накара да мисля много над прочетеното...страхотно е
-
Благодаря , Танче
-
"Искаше ми се да съм на върха, докато не го изкачих."
"Искаше ми ми се всяко нещо да има начало, но не и край, но разбрах, че във всеки край се крие ново начало."
Много е интересно!Замислящо и вярно! Но тези две "искам" най-много ми харесаха!Поздравчета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
