Замислих се, докато слушах музика, какво е влюбването. Ами много е сложно всъщност, ако е истинско влюбване - то не може да се опише. Понякога човек е щастлив и постоянно мисли за онзи, преобърнал нощта в страна на мечти. Но понякога блянът е само блян и си остава такъв. Тогава какво трябва да се направи? Никой не знае, защото ако всички нещастно влюбени знаеха - нямаше да са нещастно влюбени. Тъжно е, не може ли, когато човек се влюби в някого - този някого да се влюбва в него също? Би било нещо прекрасно, но все още няма успешна формула. Чудете се защо го пиша - ами много е сложно и реших, докато слушам музика, да обясня какво чувствам - чувствам, че сърцето ми прескача удари, но по кого? По някой - твърде далеч за мен. Не далеч на разстояние - а далеч на принципи. Дори и така, моето влюбено сърце не разбира и всеки път, когато го видя, най-отговорният мускул в тялото ми се предава и отказва. Та така всъщност какво е влюбването - Нещо нормално?! Вече май никой не се влюбва - защото всичко е пари. Е, всъщност влюбването е болка - понякога сладка, понякга не!
© Елисена Всички права запазени