Истинската любов е по-силна от смъртта

Тя идва тогава, когато най-малко я очакваш. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по-добър свят. Тя те променя, обсебва те и слага край на твоето предишно Аз. Коя е тя?

Тя е тази, която те кара да се чувстваш по-лек и от вятъра, по-силен  от ураганите, по-силен дори и от смъртта. Любовта живее в душата. Тялото умира, но душата е вечна.

Смъртта е една. Но тя не е краят на човека. Тя е само преход от един свят към друг. Може би по-добър, а може би - не. Неоспорим е фактът, че няма нищо, което може да я спре. Тя е по-силна от всичко, но не и от любовта. Да, любовта, също като смъртта идва изведнъж, без дори да си дадем сметка и да я чакаме. Обичаш ли, ти се раздаваш, защото другият е по-важен. Човекът до теб е твоят свят, в който с радост би останал до края и с радост би затворил очи завинаги. И дори да знаеш, че ти остават три минути живот, ти би ги прекарал точно с този човек. И когато сърцето ти спре, струните ще продължат да свирят онази чувствена мелодия и тя ще звучи във вечноста.

Любовта е силна като смъртта, защото и след нея нищо не е вече същото. Понякога след нея всичко е сякаш приказка. Понякога тази приказка просто се стопява. Идва разочарованието и болката. Измама е мисълта, която кара много влюбени да посегнат на живота си заради тази разкъсваща болка от любов, защото дори смъртта не може да убие това чувство. Душата поема пътя към вечността, носейки в себе си онова сладко-горчиво чувство. Нито любовта, нито болката са подвластни на смъртта - и двете се лекуват докато сме живи, но са безсмъртни. Могат да затихнат, могат да се потиснат, но не могат да бъдат забравени или убити. Любовта има изпепеляващата сила на смърта, но е далеч по-силна от нея. Защото смъртта не те прави по-добър или по-истински. Тя е само вратата, която се хлопва зад гърба ти и никога не се отваря отново. Ето в това се крие логическата сила на любовта - тя превръща и най-жестокия господар в роб на собственото си сърце.

Тя е вечна и непобедима.Тя те кара да се усмихнеш на света, тя насочва погледа ти към красивите неща в живота. Тя е себеотдаване и смисъл.В името на Нея ние прощаваме, ние живеем, а понякога умираме. Тя е по-силна и от смъртта и нейното име е Любов.