Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ставам в 6.40 ч. след като съм "отложила" всичките си десет аларми по три пъти, прекарала съм едва около пет от предходните часове в сън, лицето ми е подуто и имам един куп задачи за вършене през деня.
Не.
Когато казвам, че обичам сутрините, имам в предвид именно сутрини като тази. Събудих се отпочинала, а навън времето беше просто прекрасно. Усмихнах се. За пръв път от доста време се чувствах толкова добре. Станах от леглото, оправих се, облякох си удобни и хубави дрехи, които ме карат да се чувствам комфортно, направих си закуска и кафе и седнах на любимото ми място до слънчевия прозорец, за да им се насладя.
Разбира се, направих и няколко снимки. Освен човек, който обича сутрините, аз съм с ...