Историята на...
12 клас. Последна вечер. Толкова чакана - така желана. Нейният абитуриентски бал. А след него накъде...
Всъщност това няма значение. Важни са само вечерта и той - момчето на нейните мечти. Това ще бъде най - хубавата нощ в живота й. Чувства, че ще я запомни. Прекрачва прага на училището за последен път изпълнена с толкова надежди. Тя го вижда, той се усмихва с онази усмивка, на която никой не може да устои.
Ето я... Стои на мястото си, наслаждава се на музиката и тайно се надява да я покани на танц. Но си остава с чакането. Отново среща сините очи, онези дълбоки, сини очи...
Най-накрая решава да действа и тръгва към него с покана за танц на любимата песен. Той й отказва. Все пак има време до края на вечерта. И ето сега той отива към тяната маса. Тя мисли, че му е неудобно да отказва на момиче точно тази вечер и ще я покани на танц. Усмихва се и лицето и казва „Да" още преди да я е попитал. Но той кани кавалерски нейната приятелка.
Цяла нощ танцуват заедно, прегърнати, долепили лице в лице. А тя стои сама в ъгъла и пак се усмихва, но по принуда. Мечтите й липсват - някъде срутени към втората наздравица.
Тръгват си заедно преди балът да е свършил. Бал... Сега тази дума сигурно й звучи отвратително. Но...
В живота винаги има едно но... Тя трябва да продължи напред. Сама без мечти, без надежди, без любов. Лошото е, че няма да й е за първи път. Винаги е била сама.
Главата горе - сълзите в коша. Може би, когато най - малко очаква, някой или нещо отново ще върне усмивката й. Но не онази по принуда, а другата - истинската... (колкото до абитуриентският си бал, тя наистина запомни тази вечер)
© Иван Иванов Всички права запазени