Историята на едно разбито сърце
Допуснах те в живота си, за да го озариш само както ти можеше. Пуснах те да влезнеш и не вярвах, че ще го нараниш... че ще ограбиш всичко и ще побегнеш. Но ето, че любовта отново подигра ми се. Сега за теб тъжа и помня още любовта, така изгаряща ме... отнасяща ме в свят на мечти, но сега остави ме да падна от облаците и да видя как боли... Да усетя какво е да съм без теб... без моите мечти. Любов, за която на всичко бях готова, да пожертвам всичко в името й... Но историята ни вече свърши, остава в мемоарите на този свят. Ала в моя ум спомените все още будят ме нощем и така реални са... че със сълзи на очи събуждам се... и плача като малко дете... молещо се тази рана да зарасне... тази болка да изчезне. А аз... аз все още обичам те... и не мога да изтрия те, защото мой свят съградих си покрай теб и не мога да го разруша... не мога просто така да излича всичко така, макар и да боли... ще те запазя винаги в сърцето си... макар и да боли... и всичко в мен да кърви... не ще забравя те.
И сега с друга ти си... но аз обичам те и да си щастлив желая ти, и щом тя дава ти това... върви... макар и да боли... върви... какво пък значи тук някаква си болка, щом за моята любов ще трябва да я изтърпя. Върви и щастлив бъди... и нека никога не разбереш вече що е болка... А все някой ще събере частите на моето сърце... все някой ще ме разбере и раната ще заличи... но знай, дори и след години... ти пак там ще си... там, в моето сърце и за теб място винаги ще има в него... защото... обичам те... макар и да не вярваш...
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На мен много ми хареса, въпреки критиките! Браво!
-
Изключително много съм съгласен с Викотрия. Не забравяй - тук говорим за литература,която си има канони. Колкото и да не ни харесва. Не говорим за преживяното от теб,което със сигурност не е приятно. Произведението влиза по-скоро в рамката на лирическа изповед. Разказ. Нещо такова,но не и есе
-
От чисто литературен аспект според мен това не е есе. От граматически изобщо не е спазена граматиката, за подредбата на думите в изречението нямам думи. Накратко - преработи в основи това написано нещо, което твърдиш, че е есе. Изобщо не не написано правилно и добре. Идеята му се разбира трудно, а твоето мнение още по-трудно.
Така смятам аз, но всичко е поправимо и всеки има право на глас. Важно е желание да има и умение да се борави с думите и да се казва точно това, което трябва. -
Готинко е
Браво -
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
