Думата „история“ има древногръцки произход, а нейното най-пряко съответствие на български език е „повест“, т.е. вест за отминалите времена, нещо, случило се преди време. Както в миналото, така и днес, историята е задължителна учебна дисциплина за всеки човек, който претендира за богата обща култура. Прочитите на историята могат да бъдат различни в зависимост от това дали е налице определена идеология, ограничаваща свободата на словото. В едно демократично общество, в историческата наука могат да съществуват паралелно безброй гледни точки по даден проблем от миналото. Възможността за различни интерпретации способства по-бързото разбиране както на историческите събития, така и на историческите личности.

              Необходимо е да се направи разлика между историята като наука и историята като учебна дисциплина. Науката история е в полза на цялото общество. В миналото тя е служила и като познание, и като доказателство за права. Днес тя ни дава както познание за миналото, настоящето, и разбира се, възможност да вникнем в бъдещето. Развитието на историческата наука през последните векове, изобилието от исторически школи и независими становища, ни позволява да правим паралели и да свързваме дадени проблеми по оста причина-следствие. Не представлява никаква трудност да си съпоставяме събитията от личния си живот с тези на хора и/или цели общества, живели десетки, стотици, дори хиляди години преди нас.

             Това прави науката история многофункционална. Тя ни дава както база за сравнения, така и решения на безброй въпроси, понеже ако искаме да разберем защо сме такива, каквито сме, трябва да бъдем наясно с обстоятелствата, в които сме живели ние и нашите предци.

Учебната дисциплина история е може би една от най-зле приеманите учебни дисциплини в образователната институция. Обикновено в нея съществува едно официално становище, но това обстоятелство е лесно поправимо. Основаната причина за това историята да бъде включена в образованието, е просветата, която всеки ученик и/или студент получава от нея. За разлика от науката история, която е насочена към цялото общество, учебната дисциплина история, е насочена към подрастващите. Тя има за цел да вдъхне ценности на новите поколения и да им обясни по един достъпен начин причино-следствените обстоятелствени връзки. По този начин, подрастващите трябва да разберат, че всичко, което се случва, е във връзка с нещо, което вече се е случило, и че някои грешки, струват прескъпо. В този ред на мисли, дали официалната гледна точка в учебниците по история ще бъде една, или повече, не е от съществено значение, понеже всеки, който вникне в същината на учебния процес, сиреч проумее причините и следствията, и разбере как да предотврати бъдещи катастрофи, както в личен план, така и в глобален, може винаги, по всяко едно време, да се обърне към историята не като учебна дисциплина, а като наука, и да разшири своя спектър от познания, тъй като учебната дисциплина застъпва една малка част от историческата действителност, докато науката, застъпва почти всеки един възможен проблем. Липсата на заинтересованост у голяма част от подрастващите и техният любим въпрос: „Това с какво ще ми помогне в живота?“, затрудняват процеса на обучение. Пред преподавателите стои трудната задача да представят учебния материал по един увлекателен начин, за да бъде възможно техните ученици да изградят елементарна представа за миналото. Патриотичният прочит на историческата наука също невинаги бележи успех в тази толкова трудна задача.

               Въпреки всички трудности, както науката история, така и учебната дисциплина, търпят развитие. Не са малко нито хората, които купуват исторически книги и които посещават библиотеки, нито учениците, които се превръщат в студенти по история или студенти по някоя от свързаните по един или друг начин с нея науки. Наличието на глобалната мрежа способства комуникацията между различни автори и любителите на историята. Появяват се все повече и повече гледни точки и най-различни художествени творби, които увличат множество малки, както и вече пораснали, деца към историческото познание. Можем да приемем, че историята като учебна дисциплина е силата, която отворя очите към историческата наука, но обикновено учениците разбират това, когато вече е късно.