Преди да почна да разсъждавам върху темата, ще си позволя да разясня какво точно имам предвид:

1. Бунтовник: Простичко казано някой, който върви срещу общоприетото положение. Независимо дали става въпрос за политически бунтове или по-скоро сблъсъци между отделни групи индивиди, винаги бунтовниците са малцинство (поне първоначално). Мнозина ще кажат, че понякога се бунтува цял народ срещу шепа политици, но да не отричаме, че в тези случаи ножът е бил опрял до кокала (извинявам се за този израз).

2. Ада: Аз съм атеист. Не съм много запознат с точната същност на тази манна на правосъдието в християнството, но са ми казвали, че ще горя в огньовете там. Жалко, ако е истина, защото никога не съм обичал жегите.

Защо се отнасям подигравателно?

Само християните горят в ада. Поне според мен. Нали иначе ще се пренасели.

Мен ме чака нещо много по-простичко – абсолютно и вечно забвение. Да... не е забавно като това да ти гори душата, но вечността, предполагам, е прекалено дълга за простотията ми.

Честно казано, не мисля, че е разумно да се вярва в цялата тази работа за горящите души. Ако наистина можеше една душа да гори вечно, сигурно щяха да са направили вече ДЕЦ (Душевно електрическа централа).

Като се замисля обаче, все повече се разубеждавам – като гледам колко са душевни хората напоследък, сигурно и крушка не могат да запалят. Добре, признавам – идеята за ДЕЦ отпада. Може и да има ад. Но място за тревога няма – стига който сгафи, да мине през църквата и всичко ще се опрости и ще си ходи в рая, където му се полага.

За вас - вярващите - вечно забавление,

За мен - еретика - вечно забвение.

1. Избиване: тук може би някои очакват да разсъждавам за символичната висота и крайната метафорична величественост на тази дума, но за жалост като мислех заглавието, имах предвид всичко това, което нормален човек смята за грубо и изключително брутално убийство.

Гледам, че стана време за теза, но нали целият смисъл да пиша по тази тема е да се бунтувам, затова и няма да пиша такава. Това естествено не се оценява добре, но какво да се прави. Няма да се заяждам сега, затова да продължим с изложението.

Изложение: Абзац І

Нека разгледаме въпроса за религията в конкретния случай. Като си мислех за ад, имах предвид лошото място, с което плашат децата във всяка комерсиална вяра. Защо комерсиална? Не сте ли чували – някой си там български хан продал цялата аристокрация плюс всенародното вярване за едно християнство и политическа изгода. Всъщност на кой му пука за аристокрацията? Да не говорим за някакъв демоде бог. А мюсюлманството? Вместо да плащат за армия, хората им дават купони за вяра и те си воюват. Хубаво, че в Азия работната ръка е по-евтина и само на религия се лъже народа. В Европа, за да тръгнат на поход, рицарите са били увещавани, че на изток ги чакат несметни богатства, затова са и тръгвали. Между другото, който е измислил така нещата, е бил много умен, защото до ден днешен продължават да се самоунищожават.

П.С. (за християните)

Християнството е пацифистична религия. Много пацифистична. Всъщност християните са измислили свещените войни – израз на краен пацифизъм – ако убиеш всички мюсюлмани, няма да има вече религиозни сблъсъци. Светът ще почива в мир.

П.С. (за мюсюлманите)

Честно казано, не ми пука, но само ако може да сложите малко шумоизолация на джамиите, че този кучешки вой не се понася.

Благодаря предварително!

Изложение: Абзац ІІ

Заради тези послеписи си навлякох доста врагове, така че нека успокоим топката. В ада какви хора седят – лоши! Така че, не трябва да приемате лично това за страха им.

Вие няма какво да се тревожите –

Вие сте едни добри хора с идеали –

Вие сте... смешни,

Вие сте гавра.

Гавра.

Гавра.

Гавра.

Има ли някой,

някой който прави,

прави добро?!

Има ли някой,

някой от вас,

вас „вярващи”,

който носи хаоса в душата си?!

Душа – това е нелепо.

Не, не е нелепо.

Нелепо сте вие.

Гавра сте вие.

Кой съм аз да съдя?!

Аз съм Аз.

Аз съм този, който съди света.

Аз съм бунтовник!

Аз съм никой, не мога нищо да направя?!

Аз съм близо,

много близо,

и сега ще ви покажа.

„Нека неверниците чезнат пред образа господен!”

„Нека вярата ви води към царството господне!”

Това сте вие, уплашени от тези като мен. Чакащи в страха си чуждото забвение.

Царството господне? Там е много готино, нали? Нямаш грижи, болки и проблеми.

Но дори да съществува, няма за какво да ходите там. Вие заслужавате грижи болки и проблеми. Заслужавате ги, защото сте от глупави, по-глупави и от жалки, по-жалки.

Не виждате този прекрасен свят, който ви обгръща.

Не виждате красотата, която тъй грубо смачквате и фатално наранявате.

Вие се криете в образа на някакъв измислен рай от собствената си участ, участ на страшен и вечен край. Нямате смелост, нямате желание, нямате хъс.

Нямате нужда от промяна,

от бунт,

от революция!

Искате всичко да е сиво, защото вие сами сте сиви и цветното ви дразни – защото е повече, повече от вас и всички като вас.

И как ще го докажа?

Не съм ли наивен да вярвам в деликтни, престъпни мечти?

Никога няма да се сбъдне нищо, нали?

Нали така, така казвате?

Затова, нека обясня:

Всички, всички вие имате една мечта –

Всички, всички да нямат мечти.

Ние, ние имаме много мечти,

Може би различни, но винаги красиви.

Аз, Аз мечтая за Красота -

за нищо друго.

Всички, всички вие се нуждаете от –

Всички, всички ние да се откажем да мечтаем.

Но, ние, ние ще пъстрим света,

ние ще правим добро,

добро на някой да прогледне цветно

добро на някой без да искаме отплата.

Аз – ще ви покажа що е страх,

страх, който дебне на всяка крачка.

Ние, ние ще спечелим!

Затворен съм в една стая, цялата боядисана в сиво. Всъщност, това не е боя, а е суров, студен бетон. Няма врати, няма прозорци. Само сива стая. Сиво. Само сиво.

Но отворя ли очи,

виждам колко напукан е бетона.

И през напукания бетон виждам цветове, красота, мечта.

Но послушам ли с уши,

чувам колко неспособен е бетона да спре красотата,

ширеща се в безкрайната нежна мелодия.

И през напукания бетон дочувам хармония, красота, мечта.

Но помириша ли с носа,

подушвам през малките пори аромат.

И през напукания бетон долавям свежест, красота, мечта.

Но протегна ли ръка,

усещам топлина.

И през напукания бетон докосвам мекота, красота, мечта.

И ПОЧУВСТВАМ ЛИ С ДУШАТА СИ,

ЗНАМ, ЧЕ СТЕНИТЕ ЩЕ ПАДНАТ,

ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЯМА ДА МЕ СПРЕ

ДА БЪДА С ТЕБ –

ТИ, МОЯ МЕЧТА.