5.01.2011 г., 20:47 ч.

Избирам Обич 

  Есета » Други
1413 0 2
3 мин за четене

Имаше един филм, в който се разказваше за законите на Вселената и за това как всичко в живота ни се дирижира и случва заради мислите, които мислим. Беше представено като пример едно семейство. Когато двамата бяха гневни или за нещо спореха – Вселената ги събираше (заради еднаквостта на вибрациите, които излъчваха) и съответно изживяваха такива ситуации. Но също така се  показваше, че единият от партньорите (жената) съзнателно променяше своите мисли (което водеше до промяна на вибрациите ù), при което тя предлагаше съвсем различни команди към Вселената и Вселената от своя страна (чрез Закона за Привличането) ù поднасяше съвсем различно преживяване.

       Беше представена ситуация, в която съпругът на въпросната жена беше гневен ( и излъчваше подобни вибрации), но тя се упражняваше в хубави мисли, с приятни представи и мечти (и излъчваше подобни вибрации), при което ставаше така, че тези двама съпрузи непрекъснато се разминаваха, защото Вселената събира това, което е сходно по вибрации и отделя това, което се различава като вибрации. Когато тя беше вкъщи весела, а той пък беше ядосан, на път към дома си телефонът му звънкаше и нещо го отклоняваше от срещата със съпругата му, или пък някоя приятелка ù се обаждаше на нея и тя излизаше от вкъщи точно преди той да се прибере. Като цяло в центъра на тази картина седеше това, че нашето състояние (над което ние имаме контрол) определя това, което се случва около нас, с какви хора се срещаме, как протичат разговорите ни и т.н.

       Тази кратка историйка ми хареса, когато я гледах и тайничко си пожелах един ден да вникна в нейния смисъл, като го преживея. И така, минаха се няколко години. Един ден реших да отида на минералните извори в нашия град, с намерението да се насладя на хубавата вода. Бях в настроение. Мечтаех за разни неща. Образите в ума ми бяха по-живи от това, което се случваше наоколо. Знаете какво е. Понякога мечтите могат да бъдат много блажени.

       Пристигнах на мястото, където извираше минералната вода и си натопих краката. На около два метра от мен имаше няколко човека (от малцинствата), които се къпеха и очевидно не бяха много радушни. Спореха много оживено за нещо на своя език. Може да се каже, че състоянието, в което се намираха, беше противоположно на това, което изживявах в момента. Спомних си за сцената от филма, която описах преди малко - „Вселената събира сходните по вибрации неща (чрез Закона за Привличането) и не държи на едно място тези, които се различават”. Обикновено при такива ситуации, в които се създава толкова силно неравновесие, просто бих станал и бих си тръгнал, но нещо този път ме накара да остана. През съзнанието ми прелетя една мисъл: „Без значение колко неправилно ти изглеждат нещата, които наблюдаваш, ти можеш да продължиш да се чувстваш добре просто като го избереш. Можеш да оттеглиш вниманието си от това, което не ти е приятно и можеш да го насочиш към това, което ти допринася с нещо хубаво. И не е нужно това нещо да бъде в реалността около теб, а можеш да използваш въображението си за тази цел… но ти имаш силата да продължиш да се чувстваш добре, независимо от обстоятелствата.” И така игнорирах смущаващото поведение на тези хора и продължих с мечтите си, като тайничко наблюдавах какво ще стане. „Вселената събира подобните по вибрации неща (чрез Закона за Привличането) и не държи на едно място тези, които се различават.” След няколко минути, по много странен начин, единият от спорещите хора каза нещо на останалите и всичките се преместиха на един съседен извор, на около десетина метра от този, на който бяхме сега.

       В този момент нещо щракна. Изживях сцената от филма като усещане по своему и заедно с преживяването дойде едно ценно прозрение, което ви поднасям  с надежда, че ще ви съдейства по вашия Път – Външното е отражение на вътрешното. Ние не бива да се борим (вътрешно или външно) с това, което не ни служи, отдавайки му вниманието си, защото така само му даваме сила и по този начин му позволяваме да остане в живота ни. Но вместо това просто можем да БЪДЕМ верни на Истината, наречена Обич и Вселената (чрез Закона за Привличането) ще свърши всичко останало. Нашата работа е да Обичаме и всичко, което не е Обич, само ще напусне живота ни, без да се борим, без да го гоним, но просто Обичайки.

       Никой извън нас няма вина за това, което изживяваме и когато знаем това, можем да направим избора си. Можем да изберем Обичта!

© Иван Аршинков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изклђчително много ми хареса есето ти! Понђкога не си даваме сметка за силата на мислите и вљтрешната ни енергиђ, сђкађ нђмат такова голђмо значение... но в крајна сметка товљ е нећо, което се отразђва на целиђ ни живот. Сђкљш току ћо ми припомни нећо позабравено
  • Точно така е!Просто трябва всеки да е осъзнал какъв е неговия избор!
Предложения
: ??:??