Изборът на Шиндлер – Дилемата на един гражданин

(есе)

            „Да докажеш, че си човек, понякога не стига цял живот!”

            Аз съм седемнадесет годишна и съвсем скоро ще трябва, сама, да взимам решения как да живея и да различавам доброто от злото. А това не е никак лесно...

            Наскоро прочетох книгата „Списъкът на Шиндлер” на Томас Кинийли и бях удивена от духовната сила и човечността на един велик човек – Оскар Шиндлер.

            Кой е той? Оскар Шиндлер е обикновен човек с необикновена сила и чар, които използва за да спаси около 1100 човешки живота по времето на Холокоста, през Втората световна война.

            Но защо го направи? Защо похарчи около 4 милиона германски марки, за да запази своите евреи извън лагерите на смъртта – голяма сума пари? Защо рискува живота си, за да спаси хора, които дори не познава, от сянката на Аушвиц?

            Самарянско дело, братска любов?... Описанието на ангел-хранител нещо не пасва на Оскар Шиндлер! Ние мислим, че знаем как изглежда добротата. Прилича на Майка Тереза – скромна и не биеща на очи със своите навици на монахиня. Добрината не пие, не е женкар, не носи голяма нацистка значка...

            Никой никога няма да разбере какво накара този сложно устроен човек да направи това, което нито един друг нацист нямаше куражът да стори. Голямото му очарование е това, което успява да попречи на хората, които го уважават, да разкрият неговите мотиви. Но Оскар Шиндлер израства до най-високото ниво на човечност, преминава през кървавата тиня на Холкоста, без да изцапа своята душа, без да изгуби своето състрадание, своето уважение към човешкия живот – а дава на своите евреи втори шанс в живота. Той, като по чудо, съумява да го направи и то, използвайки абсолютно същите таланти, които го правят спекулант във военната област – неговият нюх за представяне, подкупничество и перфектното му жестикулиране...

            Оскар Шиндлер е сантименталист, който обича лекотата и напринудеността, с които се прави добро. Човек, пълен с недостатъци, като всички нас. Дори бих казала, че ако го бях срещнала случайно, нямаше да имам добро мнение за него. Все пак той е женкар, понякога лъжец, пияница и още какво ли не... Обикновен човек, който определено не притежава нужните качества, които да те накарат да искаш да приличаш на него, или поне не се забелязват на пръв поглед. Но Оскар в най-лошите обстоятелства прави удивителни подвизи, с които никой не би могъл да се похвали. Като доказателство за това са думите на Ървинг Гловин „Той пиеше, да, той пиеше. Той харесваше жените. Той подкупваше. Но той подкупваше с добри намерения...”. Шиндлер е единственият, който сам е спасил толкова много хора от сигурна смърт. Започва от печеленето на пари като всеки друг обикновен спекулант, но за разлика от всички – завършва с изхарчването на последния си пфенинг, рискувайки живота си, за да спаси своите 1100 Шиндлерови евреи...

Оскар Шиндлер не само спасява живота им – Той спасява нашата борба за човечност...

            В международно признатия бестселър на Т. Кинийли – „ Списъкът на Шиндлер”, авторът ни казва, че една от най-обичайните сантименталности на шиндлеровите евреи, все още е: „Не знам защо го направи...”. В описанието на детството на Шиндлер Кинийли казва, че родителите му са религиозни католици, но Оскар не е от най-силно вярващите. Казва се също, че е имал приятели от еврейски, среднозаможни семейства, които също ходели в германско училище...

            Все пак остава въпросът „ Защо?”. Дълго време си задавах същия, сама на себе си - Защо се е отказал от всичко, което е имал и е рискувал живота си, за да спаси живота на един народ? От друга страна се питам дали не е това най-нормалното – да се притечеш на помощ на човек в нужда, да защитиш невинен? Но дали, ако аз бях на неговото място, бих имала силата и куражът да направя същото? Надявам се отговорът да е „Да!”, но това няма как да го разбера... На въпроса: „Защо той го направи?”, все още се търси отговора...

            Опитах се да открия „Защо”, но определено е трудно. В подкрепа на думите си ще цитирам Джон Блеър. – „Оскар, този голям човек с голямо сърце и големи познанства, обичаше да бъде обичан и нужен. Но аз винаги чувствах като недостатък във филма си това, че не можах да обясня мотивацията на Шиндлер и Спилбърг ми каза същото за неговия – изглежда невъзможно да се разгадае тази енимга...”

            В интервю Оскар Шиндлер само веднъж, сякаш по изключение коментира това, което е направил: „Преследването на евреи в окупирана Полша означаваше, че ние можем да видим постепенно появяващият се страх по много начини. През 1939г, те бяха принудени да носят еврейски звезди и хората бяха събрани като стадо, и затворени в гета. След това през ’41 и ’42 година имаше изобилие от публични изяви на чист садизъм. Държаха се с хората, като с прасета. Аз чувствах, че евреите ще бъдат  унищожени. Трябваше да им помогна. Нямаше друг вариант.”

            През годините големият въпрос продължава да съществува „Защо? Какво го е подтикнало да действа така при огромния риск за живота му?”

            Един от шиндлеровите оцелели, Murray Pantirer, смята, че е намерил отговора:

„Той веднъж дойде у дома и аз сложих бутилка коняк пред него и той я изпи на един дъх. Когато очите му блещукаха - той не бе пиян – аз си казах, че сега е момента да го попитам „Защо?”. Неговият отговор беше „Аз бях нацист и вярвах, че германците правят грешка... когато те започнаха да избиват невинни хора – и това, че са евреи, не означаваше нищо, за мен те бяха просто човешки същества – Аз реших, че ще работя срещу тях и ще спася колкото мога – повече”. И мисля, че Оскар каза истината, защото това беше начинът, по който работеше.”

            Няма значение, кой в какво вярва, историята на Шиндлер ме докосна дълбоко в сърцето и душата и се надявам, поне малка част от неговата човечност да живее както в мен, така и във всеки днешен човек. Мечтая един ден, когато стана зрял човек, да не се чудя дали бих имала куража да рискувам живота си за непознати, дали бих дала всичките си удобства и богатства без да получа нищо в замяна. А да се изправя гордо и да кажа „Да, аз мога!”, защото „в живота няма поправителни изпити” и не искам да се нуждая от поправка на непоправимото...

            Сега гледайки края на книгата „Списъкът на Шиндлер”, искам да цитирам преамбюла на възванието за помощ на Оскар, защото според мен това е най-голямата награда, която Шиндлер е получил – признанието и вечната благодарност на неговите „деца”.  „Ние не забравяме тъгите на Египет, ние не забравяме Хаман, ние не забравяме Хитлер. Така и сред несправедливите ние не забравяме справедливите. Спомняме си Оскар Шиндлер”(евреите на Шиндлер)...

            А относно въпроса „Защо?”, може би старите хора са прави – "Някои неща е по-добре да не се казват”. Мисля, че Шиндлер вярва в това. За мен той не вижда причина да обяснява „защо”. Смятам, че точно това го прави герой. Той не желае всичкото това великолепие и подробностите му. Не се нуждае от определението герой. Не вижда причина да се хвали с това, което е направил. Това, че е спасил всички тези светове е неговата награда, защото „Който е спасил един човешки живот е спасил цял свят”...