17.06.2008 г., 5:56 ч.

Изгрев над морето 

  Есета » Философски
3570 1 1
2 мин за четене
 

Изгрев над морето

Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се простира един слънчев мост - магнетичен и жив, обкован от разтопено злато, лек и подвижен, трептящ от искри. И те подканя, и те привлича, сякаш ти казва: "Ела, разходи се, не бой се! Осмели се и ще те отведа на невероятни места! Ще пребродиш през мене морето, ще достигнеш небето, с което те свързвам! А там е неизразимо красиво! Забрави своите делници, земните грижи нестихващи! Потопи се в магията на вълшебното утро, отпусни се, довери ми се... Ще видиш чудеса!"

И ако си човек, който обича авантюрите, ако не си докрай лишен от въображение и романтизъм, ще се оставиш да бъдеш отведен далече, далече... далече от мръсотията на този живот, където ти е съдено да се доказваш и бориш, да падаш и ставаш, да лекуваш безбройните рани и да извличаш поука. Ако си смел и въздушен, ще позволиш на мисълта да полети, да се полюбува на красотата на тази земя, съществуваща тук още преди да те има, независимо от твоята личност и воля... Ще докоснеш небето и ще надникнеш в неговите потайни етажи и кътчета, където кипи пълноценен  живот!    Ще видиш,  че  слънцето  живо  е, изградено от лъчи на любов. Ще се потопиш в дълбините на морето загадъчно, ще почувстваш дъха му, на пулса туптенето и заряда му вечен. Ще усетиш как диша: при издишване - отпраща вълните от свойте недра навън към брега - настръхнало, грапаво;  при вдишване  ги прибира обратно - една по една, неотстъпно и властно. И това е така векове. Било е, сега е и занапред пак ще бъде все същото! Ще го усетиш в мига, в който слееш се с него в едно.

Би могъл да изживееш всичко това, ако се оставиш на своите скрити инстинкти, ако отвориш очите духовни и погледнеш чрез тях на пейзажа край себе си, стъпил бос върху мокрия утринен пясък, отдаден на чудния миг на съприкосновение с изначалните неща, потопен в мъдростта на природата, която говори на своя език ...

            Опитай, когато имаш възможност! Ще усетиш невероятна наслада! Ще почувстваш скрития смисъл на своя живот. Ще научиш, че има величие в това да си тук въдворен и не трябва да се поддаваш на дребната паника, породена от човешки дела. Довери се на своя инстинкт! Той ще ти помогне да се свържеш с вселената, с която по принцип едно си, ще те обърне за съвет към Всевишния, който ще те насочи с любов към верния път. И ще ти покаже...  красотата на изгрева!

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??