Дните, прекарани в почивка, минават толкова бързо и ти се иска времето да спре и да си останеш все там. Но ежедневието мрачно пак ще те грабне и няма връщане назад. Нямаш време ни минута да се спреш, да погледнеш в огледалото и в своята душа! Какво ли се беше случило с нея през тези години в ежедневие? Търсиш я, къде ли се изгуби? Пръскаш се на малки частици в семейството, да си тук и там и всичко да е наред, и се събираш чак вечер, щом отпуснеш тяло, почти изчезнало, стопило се от раздаване, а не от наложени диети, и душата ти чезне, дори не я търсиш. Време за суета не ми трябва, но сега мога да погледна в душата си с поредния слънчев приятен ден на плажа. И той отминава, сякаш със скоростта на светлината, слънцето ме гали на брега, а водата нежно покрива ми краката. Тук няма много хора, но са достатъчно, за да не се чувствам като на самотен остров, и не твърде много, за да ми е тясно, наистина прекрасно с едно изключение: че не бе поддържан. Заровена в пясъка като малко дете, с единс ...