summer (Стефани)
38 134
3.06.2009 г., 13:37 ч.

Изгубена 

  Есета » Лични
1715 1 8
1 мин за четене

      И ето пак стоя загледана в нищото и се питам "коя съм аз?", къде съм, къде е моето място в живота? Търся се, не се намирам, а сега накъде? Опитвам се да подредя мислите и чувствата си, но не мога. Заблудата е по-силна от мен. Вярвам в нереални неща не защото не знам, че са лъжа, а просто, за да вярвам. Да вярвам в добротата на хората, в истинското приятелство, в любовта - в несъществуващи неща. Държа се за илюзията като удавник за сламка. Стоя на разстояние от хората, заключвам душата си дълбоко в себе си и си изграждам щит от лъжи. Търся се, не се намирам, няма кой да ми помогне. Коя съм аз? Какво съм постигнала? Отличничка съм, не пълна, но отличничка и какво от това? Това прави ли ме по-добра, по-състрадателна? Не! С всеки изминал ден ставам по-груба, по-студена, по-безмилостна, по-подла и... мога да продължавам до безкрайност. Вече не съм онова слънчево момиче, което мечтаеше и се усмихваше, което лудуваше и не се интересуваше от проблемите. Сега съм същество, чиято единствена цел е да живее нормален живот, да скъса с миналото и да продължи напред. Но се страхувам, страхувам се да обърна страницата и да започна на чисто, защото знам, че ще бъда сама, както винаги съм била. Не съм нищо повече от едно самотно момиче, търсещо закрила, нежност и любов. Затова се вкопчвам в фантазиите на съзнанието си, защото самотата ме убива - бавно, но сигурно. Сърцето ми плаче, душата ми се разкъсва, но никой не вижда, защото аз го прикривам достатъчно добре, защото съм просто една актриса, просто една лъжкиня. Толкова добра, че излъгах дори себе си!

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина не си сама! Има твърде много като теб, и аз съм така, и аз съм го усещала това чувство, ужасно е наистина. Дано поне пишейки ти олеква, защото описваш нещо толкова грозно, така искрено и красиво.
  • Имам чувството, че това са мои думи и мисли.В смисъл, че се чувствам по същия начин и по-скоро се чувстваХ.Тези периоди все някога отминават,макар и доста трудно,но минават и после винаги идва по-хубавото...Успехи!!!
  • разбирам те идеално...
  • Благодаря !! Наистина ми хареса .. малко ми стана тъпо, защото и аз съм в съшия период .. изгубих много неща и отново съм сама .. но живота продължава , винаги ще се намери нещо, за което да се хванеш
  • Много благодаря за хубавите думи!
  • Радвам се , че ви харесва. Всичко е истина.
  • Чувствам се по абсолютно същия начин...
    Поздравления!Доста добре си описала нещата..
  • Еми в такъв свят как да смее да се довери човек... Мн е хубаво!
Предложения
: ??:??