Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се искайки нещо, което не можех да получа.
Изгубих се в капана на тийнейджърските години, когато другите живееха, аз познавах пътя само до училище и дома.
Изгубих се из между времето, в което младото момиче се превръща в жена, макар и години след това, аз пак не се чувствам такава.
Изгубих се в опитите да направя нещо, за което веднага бях укорявана, че не струва каквото и да опитвах.
Изгубих се преди да разбера, че хората дават за да получат нещо и смисъла, който виждах беше, че не съм получила нищо, а давах толкова много.
Изгубих се в желанието си да се уча на неща, които всички на моята възраст правеха, накрая се оценяваха тези, дали най-малко от себе си.
Изгубих се в познанията си за околните, ...