Спомняте ли си кога последно имаше дъжд? Аз си спомням, стоях на прозореца и следях малките капки, които се стичаха по стъклото. Водата правеше своите контури, а аз мислено свързвах точките и виждах картините, които образуват. Капките бяха свободни - те сами очертаваха пътя си. Следващите водни зрънца все едно помнеха дирите, по които са минали предшествениците им, и сякаш от страх не поемаха по нов път. Теква ми един разказ, който прочетох наскоро. В него се разказваше за художник, който живеел по времето на Ренесанса. През цялото си съществуване той рисувал само натюрморти и никога не се осмелил да нарисува нещо различно, дали пейзаж, или портрет. На смъртния си одър той казал:
„Цял живот правех едно и също... Рисувах, та рисувах, но никога не погледнах на живота с други очи. В последните часове от живота си аз видях един различен свят, изпълнен с красиви планини, гори и реки, а аз, глупакът, цял живот цветя рисувам.”
От страх, че може да се провали, човекът е изгубил шансовете си за ...