Сега ще ти направя изповед.

Моля те, прочети я!

Ще откриеш много истини,

които не си знаел до сега. Ще разбереш много неща, за които дори не си предполагал. Прочети я, защото днес ще ти направя най-страшното признание. Не, не няма да ти кажа, че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и надясно. Няма да ти кажа, че си единствен, защото всеки си е уникален за него си. Няма да ти кажа, че съм готова да умра за теб, защото на думи всеки го може. Аз просто ще погледна в очите ти и ще ти покажа треперещите си ръце. И ще ти разкажа как се чувствам, а ти сам разбери дали е любов или е нещо повече. Почувствай го, усети го, разбери ме! Разкрий душата ми чрез образа ми, чрез ударите на сърцето ми, чрез накъсаните ми неясни изречения. Замисли се над това, какво съм правила за теб, какво съм била, каква съм сега, коя ще бъда. Колко се промених, колко път извървях, само за да те намеря. Преобърнах света, раних се много пъти, облизах раните си и продължих. Преплувах всички океани, избродих хиляди гори, прекосих много планини, само за да те намеря и да ти покажа... да ти покажа, че има по-велико чувство от любовта. И то си няма име... аз използвах твоето, наричах го така и си мислих, че си до мен. Разкъсах душата си, знаеш ли? Скъсах я и я заших, защото исках да съм до теб. Не СЪС теб, а до теб. Дадох ти възможност да си с която поискаш. Не исках вярност, не исках любов от теб, не исках всеотдайност и признание. Исках само да съм ДО теб. Да те виждам, да ти помагам, да те предпазвам от черния свят. Страхувах се за теб, страхувах се и знаех, че ако ти се случи нещо лошо, никога няма да си го простя. Аз не просто те обичах... аз живеех заради теб, с теб. Толкова се привързах, че не си представях дните ми в твое отсъствие. Абсолютно ми беше нужен. Сутрин ставах заради теб. Денем бдях над теб. Вечер те приспивах нежно. И не исках нищо... само възможност. Възможност да ти помагам, да те обгрижвам. Не мога да ти кажа, че те обичам. Това не е истина. Любовта и обичта се изразяват във взаимна изгода. А аз не чувствам това. Аз чувствам всеотдайност, себераздаване, себеотрицание. Аз не искам да ми даваш нищо, защото не трябва и не бих позволила да ти липсва каквото и да е. Ти само ми дай шанс да съм щастлива. Дай ми възможност да ти помагам. Единственото, което искам да знам е, че си добре и че си най-щастливия човек на света. Не, не, Любов, няма да ти кажа, че те обичам. Аз се страхувам за теб за вселената си. Това не е любов. Това си ти. Аз кръстих чувството си на теб, защото то е единствено, неповторимо. И ако някой те е излъгал, че няма по-силно чувство от любовта, вярвай ми, има! Има и то е в мен. Вътре, дълбоко, загнездено. Неизтръгващо, обсебващо, неповторимо. Да, любов, това беше моята изповед. Моето Страшно признание. Ти си помисли, че искам да ти кажа, че те обичам ли? Не, аз исках да ти кажа точно обратното... Исках да отворя сърцето си и да ти кажа, че това е повече от любов, а ти избяга, преди да си го прочел до края. Дано някой ден се върнеш. Дано дочетеш писмото ми, дано ме разбереш... дано си щастлив по пътя си БЕЗ мен!