И Един мъж срещна Една жена.
Вечната заблуда, розовите мечти и въздушните кули.
За какво ми е всичко това? Имаш ли отговор? Мълчиш. Ти мълчиш, когато не се
подиграваш със себе си. Но аз видях! Видях теб! Зад всички перденца, с които си
се забулил, под тоновете прах, които времето е наслоило върху чувствата ти. Не
си имунизиран, не! Не и срещу огъня, който против волята ти те гори и УМОРЯВА с
топлината си. И аз те уморявам с вечно разбиращите си очи, с всеопрощаващите си
ръце, с нежността, от която така бягаш, така бягаш...
Скрий се отново! Потъни в собствената си старателно изкопана дупка и търси там
белия заек. Но ще откриеш лицето на жена под езерото от хладнокръвие и студен
цинизъм. Жена, която е променила тебе, живота ти, светогледа ти. Толкова странно
ли е това? Или жените са същества, създадени да сноват между кухнята и ...