Предполагам, че в живота си поне веднъж сте срещали някой, когото бихте искали веднъж завинаги да забравите. Омръзнало ви е от неговите странни разбирания за света, от позите му, които преди ви бяха забавни, но сега единствено ви карат да се убеждавате в силата на търпението си. Усещате студенина в отношенията ви и откровено се обърквате, когато този човек започне да ви уверява в силните си чувства към вас, а същевременно е изградил висока невидима стена от несигурност. Зная, че сте срещали такива хора! Хора, които носят тежкото проклятие да нараняват тези, които обичат!
Само за няколко секунди могат да вгорчат истински живота на някой. Когато допуснат грешка не се притесняват да я признаят и да се извинят. Дали "извинявай" обаче има силата да заличава лошите спомени и неприятните чувства? И как би могъл да простиш, ако не можеш да забравиш?
Понякога наказваме тези, които обичаме без да имат вина, макар постоянно да ги обвиняваме! За това, че не могат да отговорят на очакванията ни, за ...