Извън сянката на времето
Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Сузуки
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Но… невидимото, преображенията на Духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?
Ако живеем в настоящето, без платната – проекции на душата в билото или пък в бъдното – нямаме сянка. Рисуваме Себе си сега, с багри и нюанси, подбрани от стремленията и намеренията на душата. Кой държи четката? Умът? Тялото? Душата?
Нито едно от трите! Душа и Дух не са тъждествени понятия, съгласен си, читателю, нали? Духът не е подвластен на преходни земни желания, а на намерения с предопределена посока. Досущ като намеренията на светлината и водата!
Да бъдеш образ цял – видимо невидим – е нещо сложно, наречено процес или живот. – „По-скоро бих желал да съм цял, отколкото добър“ – казва Карл Юнг. Така е. За онзи, който може да го проумее. Да изрисуваш, да избродираш и обикнеш Собствения си образ, пресъздаден на фона на безкрайната и вечна звездна Вселена, е и талант, и изкуство. Въздействащо, възвисяващо изкуство!
Мигът е случване на Себето – на Духа – извън сянката на времето. Мигът е вечност! И Истина! И Светлина – надвила и отпъдила страха от смъртта от мрачните подземия на човешкото подсъзнание.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много замислящо есе. И аз съм на вълна "време". Духът е Божествената частица у нас, душата е съвкупност от материя и дух, т.е. това, което сме тук и сега. Духът няма его и да, времето е без значение. Има даже теории, че ние създаваме реалността, чрез нашето съзнание, материализирайки я.
-
Пепи, твоят въпрос ме занимава отдавна - технологиите и човекът в модерното време. Какво ще се случи? Ще се дехуманизира ли той? Сещам се за един разказ на Чингиз Айтматов, в който домакинята се влюбва в своя домашен робот. Ще бъда искрена, не знам какво ще се случи с човека, но проблемът ме вълнува сериозно, постоянно. Вероятно ще е тема за следващо есе или разказ, може би. Много актуална тема, Пепи! Ще се радвам ти да напишеш нещо по нея.
-
С технологизирането на живота ни в недалечно бъдеше сме щели да бъдем под контрол на технологиите, душата с емоциите ни все повече ще се отделя от физиката, докато... въобще много странни въпроси: ако душата живее независим от физическата обвивка живот, мозъкът ни е подчинен на технологиите, то Човек дали ще бъде Човек?
-
Вярно е, Пепи, времето е нещо много относително.Благодаря за любими!
-
Един миг може да ни се стори цяла вечност, както и понякога цяла вечност не стига, за да уловим мига!
-
Розали, цитирах д-р Шиничи Сузуки, защото смятам, че животът е низ от случвания на събития като последствия от нашите избори – осъзнати или не. Откакто се помня, търся отговор на въпроса: Има ли съдба или човек сам си я твори чрез своите избори? Свободата на избор ни е дарена свише и май това е изпитанието, на което Той ни подлага – разпознаването.
Мариана, разбирам те, бих ти препоръчала „Монахът, който продаде своето ферари“ на Робин Шарма, ако все още не си я прочела. Задъханото ежедневие е търсене на нещо значимо, което главният герой Джулиан успява да открие.
Г-н Станев, коментарът Ви е мисловен синтез от висок ранг – прецизно отчита взаимовръзката между четирите философски категории, за които става въпрос в есето ми. Само ще добавя още един цитат от Юнг: „Погледът ви ще се проясни само ако може да погледнете в сърцето си. Който гледа навън сънува; който гледа навътре се пробужда.“
Младен, ценя оценката ти, важна е за мен! Благодаря на всички прочели и коментирали! -
Да се живее в настоящето е изключително трудно, защото всеки човек е изтъкан от минало и изпитва привързаност към него, а същевременно е бременен с бъдеще. За настоящето остава само един миг. Не го ли раздуем някакси, не можем да го преживеем пълноценно. Може би единствено в състояние на влюбване той се раздува спонтанно. Много интересно есе си написала, Гюлсер. Ще продължавам да се връщам към него. Поздравявам те!
-
Гюлсер, от години се занимавам с въпросните понятия, включително и с изследванията на цитирания от теб учен относно идеята за цялостност на личността. Затова оценявам лекотата с която си изложила взаимоотношението между тези сложни за възприемане понятия, което не е никак лесно
-
И мисълта за миг и вечност безсънното ни време движи...
Специални поздрави, Гюлсер! -
Галя, радвам се на виртуалното ни запознанство. Когато го поместих есето, осъзнах, че вероятно е било необходимо аргументацията ми да е по-детайлна, защото включва абстрактни философски понятия. Различията и взаимната връзка и обусловеност между Дух, душа, тяло, ум и съзнание трудно се долавя и осмисля, но коментарът ти доказва, че опасенията ми са били излишни. Благодаря ти!
-
Нищо повече не би могло да се добави или пък извади от това есе. Цялостно, завършено, замислящо и осмислящо! Благодаря, Гюлсер! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
