Винаги искаме да сме по-силните, по-можещите, по-знаещите, по-... просто по-добрите. Дали успяваме? Не се ли изгубваме някъде между опитите и страданията да сме винаги на върха. Стараеш се да си първи, заобиколен само от усмивки и щастие. Трудно е да искаш нещо, което никога не би могло да се получи. Трябва ли задължително да платиш цената на сълзите и болката, за да бъдеш доволен. И ако сключиш тази сделка, каква е твоята гаранция, че ще получиш това, което искаш... Никаква! Никога няма да си сигурен, че щом поемеш риска, ще получиш желаното. Такава теория не съществува.
Не преставам да се надявам, че времето, когато мога да имам нещата, коiто желая, без да плащам огромна цена за тях, не е далеч. Колко са прости понякога мечтите на човек, а изглеждат непостижими. Вярвам, че това време все някога ще дойде и тогава все още ще имам достатъчно сили да му се насладя подобаващо. Нищо и никой не са в състояние да изпепелят желанието ми дочакам този миг, каквото и да ми струва и както и да трябва да го понеса.
© Теодора Всички права запазени