Светът ни е изтъкан от контрасти – бели и черни цветове, добри и лоши души, истина и лъжа, коректност, прецизност и фалш, илюзия – все неща, с които се срещаме по пътя на живота ни. Неминуемо всеки един изживян миг оставя белег в същността ни – малък отпечатък, който винаги личи, когато някой ни погледне в очите. Това ни кара да променяме поведението си спрямо ситуациите, в които попадаме, но не би могло да промени истинската човешка душевност. Природата сменя сезоните си, променя облика, външността си, но не и инстинктите на съществата в нея. Те – инстинктите – са пропити във всяка малка фибра в тялото ни и са част от всяко ъгълче на душата ни. Дадени са ни, за да ни служат като градивни частици на това, което създаваме цял живот, а именно него – живота. При животните, а и при хората, инстинктите се делят на полове – и преди да побързате да ме обвините в сексизъм, искам да ви споделя малката тайна, че това е нещо хубаво и поражда единствено стремеж към създаването на доброто. И единия ...