ЖЕНАТА ОТ ВЛАКА
Цветан Бекяров
web
На Алла...
Събудих се късно през нощта, целият премръзнал от хорски непознати сънища, от студеното почукване на релсите и неистовия бяг на влака през мъгливите пространства. Навън, зад черния квадрат на купето, пробягваха самотни къщички със закъснели жълтеникави прозорчета, далечни, недокоснати и изпълнени с някаква тиха и спокойна тъга. Вагонът се блъскаше ту наляво, ту надясно, закачената табела отвън с поизтрит и заличен надпис подрънкваше тревожно в стената, но влакът препускаше все по-напред, водеше ме някъде към своите неясни и неочертани хоризонти. И през полуотворените си клепачи от време на време потъвах сред сребърните монети на съзвездията. Тогава сънищата ме догонваха, но влакът внезапно сменяше коловозите, караше ме да отварям очи и да късам на парчета среднощните си неизживяни копнежи и дълбоко скътаните притихнали спомени.
Незабелязано, сред гъстите вечерни сенки и снежната виелица на моите преглътнати желания, в купето беше влязла едн ...