Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчешком, прикриващ се зад храстите.Това малко изплаши момичето, което потърси в чантата си спрея, а след секунди го пусна отново в една от преградите на кожената чанта.Момчето приближаваше и носеше изцеление в ръцете си.Устните му шепнеха: Най-после...Червената роза се открояваше на фона на дрехите и подсказваше за чувствата.Гледаше Женя без да мигне, след което просто подаде цветето, с жест, в който се четеше лека тревожност.Женя го преоткриваше със сините си очи, по детски наивно. Една сълза потече по бузата.Гробищата не изглеждаха толкова зловещи, а денят молеше за много любов.Синьото чисто небе се усмихваше доброжелателно и намигаше на юнските лъчи.
- Роза без бодли!Означава- влюбих се от пр ...