Целия живот на един човек се преплита с много други….

За каква цел,защо всичко трябва да е свързано?Не Бог,а ние градим своя живот….

Връзката се дължи на жертвите,които правим помежду си….

Понякога убиваме,друг път спасяваме….

Ние никога не зачитаме малките неща….не се вглеждаме в тях,а ги подминаваме!

Съдим отрицателното,защото то е на пръв поглед такова,а всъщност често спасява живота ни…

Хората често забравят приятелите си,роднините….забравят какви жертви са направили те заразди тях….

И в един момент на своето израстване разбират,колко много са грешили…..

Защото човек се учи цял живот…...

Хората жертват кариерата заради семейството и обратно…..

Целия ни живот е изпълнен с жертви….в малките,простите и незначителни неща….или големи,смислени и важни…..

Жертвите-малки или големи променят облика на живота ни…..

Без тях не може….без тях живота ни не би просъществувал!

Щяхме да спрем своето духовно израстване….

Защо ли?Защото тук всичко е свързано……

Живота ни преминава бавно….изпълнен не само с болка,тъга,премеждия….

В живота ни са намесени щастието,радоста,красивото….

Но ние често не забелязваме това….

Забравяме доброто,а така забравяме и жертвите,които сме правили през целия

си живот….

Да не бъдем алчни,да ценим и малкото….защото то понякога е достатъчно!

Да ценим и жертвите,които правим за себе си и другите правят за нас!