,,Жестоко е да си далеч от човека, когото обичаш, но още по-жестоко е да си близо до него, а далеч от сърцето му!!!''...Далеч от неговото тяло, от душата, от сърцето му, от цялото му съществуване. Той е някъде там...с някого, до теб съществува, но само в мечтите, в съня. С теб са само спомените, мечтите...Надeждата, че може някой ден отново да сте заедно, да сте отново щастливи...мечтаеш дори за миг да погледнеш в красивите му очи, да докоснеш изящните му ръце, да се докоснеш до устните...устни, които заждно се сливаха с твойте преди. Надеждата и мечтите те водят към него...доближават те дори във въображението...И тогава ти сама виждаш, навлизаш в нов свят за теб...светът на мечтите...започваш да живееш всеки ден в него и все повече и повече ставаш по-силна, защото той е до теб, обича те, подкрепя те...дори в познатото вече въображение, в познатия свят...

...Това се случва, когато си далеч от този, когото обичаш...а какво е чувството, когато си близо до него?! Щастлива...да, но не и когато си далеч от сърцето му...Близо си до него, виждаш как се забавлява, смее, всичко, което прави...но помеждуви ви дели стена...и ако преминеш през нея...може да сте щастливи, ако я разрушиш! Но всеки път когато го виждаш, тръгваш към него с надежда, с увереност...но се блъскаш в стената...буташ, блъскаш, но уви! Тя не може да бъде разрушена, колкото и усилияда полагаш! И всеки път се обеждаваш, че стената, която той е построил, стената деляща те от неговото сърце е неразрушима...Но може би ти остава едничката надежда, че ще стане чудо...той ще разбере, че вече няма нужда от тази стена, ще я срути и ще останат само камъчетата от нея, които ще са ти за спомен от трудните дни, месеци...години през които си се борила за неговто сърце...споменът за нещастието, а сега си щастлива...но това е мечта, която те води към него, въпреки, че си далеч от сърцето му...

Дори и да се блъскаш в стената - не се отказвай, бори се...пък може някой ден да стане така, че да си ,,близо до човека, когото обичаш, но още по-близо до сърцето му''!