5 мин за четене
“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете”- Фр.Петрарка
(есе)
Какво ли е чувството да знаеш, че не принадлежиш на своето време? Кръвта ти гневно да кипи и да се бунтува срещу заобикалящата те действителност... ”Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете”... да се противиш на мрачното настояще, но и да осъзнаваш, че дори и свила своя малък женски юмрук, ти не можеш да се бориш сама със света, да прозираш своето безсилие, но въпреки това, като пореден Дон Кихот, но в женски образ, да продължаваш да вярваш в доброто, да водиш една обречена битка с вятърните мелници в своята собствена действителност, в своя малък свят... Да водиш битката мълчаливо, без глас да протестираш и наум да крещиш... Ще се осмелиш ли да проговориш някога? Да възроптаеш срещу своите дразнители??? Стига вече преглътнати думи, сподавени въздишки!!!
Може би трябва да изкрещиш пред света всичко онова, което отдавна трови душата ти! Какво те възспираше до сега? Колко елементарен е този въпрос – СТРАХЪТ! Защото “страхът прави жесто ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация