Житието на Кирил се явява като много ценна за съвремието творба, защото представлява първия житиепис в старобългарската литература. Авторството на творбата и до днес е спорен въпрос. Сигурно е, че създателят на житието е бил славянин, близък до Кирил Философ и брат му Методий. Най-вероятно е бил техен ученик. Най-разпространената версия е, че това е Климент Охридски.

   Творбата е създадена в края на IX в., непосредствено след създаването на славянската писменост и кончината на Константин-Кирил Философ.

   В творбата е представен необикновения живот на светеца, създател и бранител на славянската писменост.

   В житието си Кирил е обрисуван като богоизбран човек, смирен, прилежен и ученолюбив. Без да се замисли, със своя ум и воля, той доброволно се отказва от светското, за да достигне до съвършенство, разпространявайки божието слово. Също така Кирил се откроява с обаянието и духовната сила, които се крият в интелекта му. Образът на Кирил е силно идеализиран, за да служи като образец за подръжание. 

   Още в началото на творбата ясно се показва, че пътят на Кирил е предопределен и че бъдещият светец е богоизбран. За това говори фактът, че Философът е представен като седмото дете в семейството, а именно символично той е медиатор между човешкото и божестявеното (7=4+3; Земята е описана чрез четирите посоки, а небесните селения - чрез Светата Троица)

   Когато е на седем години, Кирил сънува пророчески сън, в който символично избира за своя спътница в живота София (от гр. премъдрост) т,е. мъдростта. Един ден когато излиза с връстници на лов, той взема със себе си своя сокол (символ на светското), но по божия промисъл птицата е отнесена от вятъра. От този миг Кирил се зарича да се раздели със светския живот, тъй както се е разделил със сокола си.

   Константин-Кирил Философ е пратен да се учи в Магнурската школа в Константинопол. Там той се откроява със своята прилежност, бърз ум, смиреност и ученолюбивост, За тези негови черти в житието се казва:"И след като изучи граматиката за три месеца (...) изучи Омир  и геометрията (...) диалектиката и всички други философски науки; освен тях още риторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства."

   Виждайки богопомазаността и мъдростта на Кирил, логопедът му се възхищава и му предлага да го дари с привилегии, пари и власт. Но Философът категорично отказва да ги приеме, защото е решил да прекара живота си, служейки единствено на божията воля. 

   Скоро Константин-Кирил Философ е пратен като мисионер при сарацините, където блестящо защитава християнската вяра. Пратеничеството му при хазарите е съпътствано от много трудности, но с вярата си в Господ и със своята надареност Философът успява да ги пребори и да просвети хазарите за християнските догми. Освен това той открива мощите на св. Климент Римски.

   След време Философът е нагърбен с нелека, но много важна мисия. Заръчано му е да създаде писмо на славяните, за да ги просвети с него в християнската вяра и да ги приобщи към лоното на великите народи. Кирил се отдава на молитва, скоро Бог му праща вдъхновение и той създава славянската азбука, а след това превежда редица църковни книги. 

   Философът заминава за столицата на Великоморавия - Велеград, където е радушно приет от княз Ростислав. Кирил обучава ученици и "в кратко време (...) преведе целия църковен чин. " Когато си отива, му е предложено да бъде възнаграден със съкровища, но той отказва и в замяна на услугата си измолва да бъдат освободени гръцки пленници. 

   След това Философът отива във Венеция, където латински свещенослужители, защитавайки триезичната догма, че единствените достойни за божието слово езици са: еврейски, гръцки и латнски, го нападат с упреци, питайки го "как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рани никой друг." В отговор мъдрият Философ отвръща на злостта им. като ги пита "Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?" И също: "и сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на непознати езици, какво ще ви ползувам", "Така и вие, ако с езика си не изговаряте разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите?" Като цитра Библията и редица мъдри светци. Кирил засвидетелства пред триезичниците своите ораторски умения и дълбокото познание, корто има за християнската религия. Но освен това той доказва, че всички народи са равнопоставени пред вярата в Господ. 

   След това Кирил е приет с радост от папа Адриян, който осветява славянските книги и посветява славянските ученици. Извършват се много богослужения за възхвала на новоприобщения към християнството език. 

   Константин-Кирил Философ  почива в Рим през 869г. Следва несполучлив опит тялото му да бъде пренесено във Византия. Мощите на светеца остават в Рим по настояване на папата и извършват много чудеса. Виждайки това, хората поставят икона над гроба му и започват да го тачат като светец, палейки му свещи. 

   Значението на делото на Кирил Философ и до днес остава несравнимо. Заветът на светеца към бъдещите поколения е те да тачат и защитават славянската писменост и култура и да спомагат за тяхното развитие, подръжавайки на създателя им,