29.08.2012 г., 11:17 ч.  

Живот 

  Есета » Други
1743 0 0

 

Живот

 

Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход,  да уловя дивия ти разум. Като капка се изрисува без логика върху ясния прозорец и пропадна по перваза... Да можех с пръст да спра движението ти, да те върна в обратната посока. Аз само те погледнах безучастно - сякаш през мен мина краят на света.

© Мирослава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??