Живота е едно доста сложно понятие...в повечето случаи неизвестно за хората.И през целия си жизнен път човек се опитва да намери капка смисъл в това което прави.
В живота на един човек идва момент в който всичко се подрежда и тъкмо когато всичко върви "по мед и масло" нещо се преобръща...нещо се проваля...
Примерите са много и всеки би могъл да намери по един такъв в собствения си живот.По това се различава човешкия живот от всичко останало...винаги има нещо загадъчно и различно,за което ние-хората-дори и не подозираме и в най-неочаквания момент...бум...и всичко се променя.
Рано или късно човек осъзнава че малко са моментите,на които ще се радва вечно.Когато си бебе мислиш,че първата думичка ще е това което ще помниш;когато си дете-първият приятел;когато си тинейджър-първата любов...но всичко това изветрява заедно с времето...всичко отминава заради живота...
Това е живота - необяснимо явление из между човешките чувства...Но има една много мъдра мисъл на която човек трябва да се осланя:"Когато щастието почука на твоята врата,пусни го да влезе и му се наслади до толкова до колкото можеш,но щом то реши да си тръгне-не го спирай,все някога пак ще се върне..."
Едно от най възвишените чувства в живота това е любовта...без нея човек не би могъл да съществува.Но не всеки осъзнава че дори и малко се е докоснал до нея...защото без любов - не би могло да има живот...а ние за какво всъщност живеем ако не за любовта,за човека с който ще я споделим,за щастливите мигове прекарани заедно с любимия човек...само това е стойностното в човешкия живот...но не трябва да забравяме че всичко това понякога може да бъде просто една лоша илюзия...но все пак всеки трябва поне за малко да бъде обсебен от това чувство(любовта) за да може след това да разбере,че от нея (любовта) по силно няма...
Всяка сутрин когато се събуждам се надявам да не ми се случи нищо лошо и непридвидимо...защото живота се живее само веднъж и трябва да го изживеем без лоши мигове и спомени...