"Животът е любов", казал е народа и е бил прав донякъде. Всяко велико събитие в човешката история започва с една любов. Най-хубавите песни и стихове са написани от нечие трепнало сърце при вида на любимия човек.
Но дали наистина всичко е любов? Най-вероятно не. Все пак хората са различни, както и мислите им. За някой, най-важни са парите и успеха, за други - децата и любимия човек. Но все пак всички неща, към които човек се стреми, служат само да го направят по-щастлив. А какво е щастието?! Друга форма на любовта, т.е. пак се връщаме към идеята, че животът е любов. И всичко зависи от това в какво количество я притежаваш в сърцето си. Дали ще имаш по лъжичка за враговете си, определя дали си благороден или не. "Обичай ближния си!" - да, но ако няма за него от вълшебството на човешката душа?! Тогава губим едно много важно качество. Когато се качваш в автобус и някоя баба те помоли да и отстъпиш мястото си, пак се проявява любовта. Не към бабата, а като цяло към любезността и учтивостта, ...