Животът - един миг от вечността

( есе )

Кои сме ние? Защо сме тук? Доста трудни въпроси, нали? Не е ли по-лесно да се вгледаш в себе си – кой съм аз? Защо съм тук? Всеки има своята мечта, цел, нещо, за което да се бори, тук, сега, утре, в бъдеще...

 Животът ни е низ от препятствия, избори, радости. Идваме на бял свят, предшествани от надеждите на нашите близки. Тук сме обаче не за да следваме техните мечти, а за да намерим и осъществим своите. Имаме и краен срок, за да намерим търсеното. Този срок ни е познат повече като един човешки живот.

 Детство, младост, зрялост и старост – това са периодите, през които преминаваме. Изминавайки тези периоди, ще се променим, ще намерим и изгубим много.

  Да започнем с детството. Винаги, когато в главата ми изникне тази дума, тя е съпътствана от едно изображение. Виждам малко русокосо момиче, облечено в червена рокличка на точки да тича на зелена поляна. Не знам дали това е спомен и дали това съм аз, но винаги ми става някак мило и топло, когато видя тази картина.

 Несъмнено детството беше и ще бъде най-радостният период от живота ми. И вярвам, че за всеки човек е така. Тогава нямаме никакви грижи и животът изглежда така лесен и прост. Слънцето е винаги голямо и топло, хората са мили и добри. ,,През този период  всичко е ясно, всичко е възможно и човек не се страхува да мечтае и да иска онези неща, които би желал да извърши през живота си.’’ (Паулу Коелю)  Понякога ми се иска да съм отново дете, да оставя зад себе си злобата и студенината на модерното общество и да прегърна безгрижието и неподправената радост. Знам, че въпреки желанието си не мога да остана завинаги дете, но пък мога завинаги да запазя детското в себе си.

Следвайки детските си мечти, но все пак пораснали, се изправяме пред нов етап от живота ни - юношеството. Това е периодът, в който се изграждаме като личности и сме готови да вземаме решения и по този начин да чертаем съдбата си.

Така наречените тийн-години определят посоката на нашия живот. Тъй като съм точно в средата на този период, на 16, мога уверено да заявя, че това са едни от най-важните години в човешкия живот. Tийнейджърите често сме объркани и раздвоени, грешим и рядко слушаме чуждите съвети, но веднъж намерим ли правия път, сме готови да се изправим пред предизвикателствата на живота.

  След лудите тийн-години идва зрелостта. За нея не мога все още да говоря от собствен опит, а само от гледната точка на наблюдател. Зрелите хора са тези, намерили своето призвание, дали то ще е професията или семейството, всеки избира сам. Често ми се струва, че по-възрастните от мен използват формулата ,,Ако А е успехът в живота, то тогава А е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.’’ Дали това наистина е пътят към успеха – предстои ми да разбера.

 Зрял може да се нарече човекът, достигнал духовното ниво, на което се чувства удовлетворен от това, което е и това, което може. Именно през зрелостта ние оставяме своите следи в историята и извършваме най-значимите неща в живота си.

  Последният, но не и по важност етап от живота ни е старостта. Това е времето, отредено за равносметки. Забързаното и цветно ежедневие бива заменено от спокойствие, тревогите си отиват и времето отново е на наша страна. Когато имаш на кого на разчиташ и чувстваш подкрепата на близките си, дори старостта не изглежда страшна. Не живеем завинаги, но можем да обичаме завинаги, което е много по ценно.

  Така отминава човешкият живот – като един миг от вечността. Макар, че може да бъде събран на един лист печатна хартия, той е много повече от думи и описания. Животът е непрекъснато, неуморимо и постоянно движение. Чак след като сме го изживели, разбираме колко кратък е той всъщност или, както е казал Платон - ,,Животът е само миг между две вечности.’’