Животът е едно непрестанно повтарящо се действие. Той няма изразени физически очертания и не може да създава приятелства. Ако се опиташ да намериш първообраза му, ще стигнеш до глуха уличка, осеяна с лепкавите останки на твоите вечни въпроси.
Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, закусваме, работим и завързваме приятелства, е неоспоримо доказателство за това. Човекът, най-разумната единица на пренаселената от живот планета, е способен да извършва велики дела – да твори, да пее, да рисува, да се вълнува на малките неща, които по принцип остават незабелязани. Оставяйки огромни следи зад себе си със случки, думи и поведение, този индивид моделира времето така, както си иска.
Неведнъж съм се опитвал да разгадая какви стремежи биха били изконно важни за Човека. Дали съвремието не убива всяка блестяща проява на заформяща се индивидуалност? Боли ли да изгубиш мечтата си и да се налага да продължиш да живееш без нея?
Кои сме Ние?...
Изгубихме се... Потънахме в калната локва на б ...