Когато вярваш в някого, образът му в твоите очи е с ореол, грейнал, сияен, омаен. Този Някой може да си играе с теб и с доверието ти, но ти да оставаш щастлив и очарован в своята заблуда… Този Някой, за съжаление, не е един. А ако беше - какво пък, всеки греши?!
Само че този Някой го срещам постоянно - с различно име, с различен образ. Какво иска от мен? Веднъж ме излъга, заболя ме, плаках, ругах, зарекох се, че вече няма да се дам. След време смени самоличността си и пак ме предаде… Тогава пак ме боля, но сякаш по-малко, пак плаках - олекна ми и го запратих на майната му! Започнах да мисля, че съм се отървала завинаги от това коварно копеле. Може би, защото бях блокирала входа за сърцето си, носещ табелка “Доверие” . Чувствах се спокойна и защитена, Някой спря да ме преследва.
Мина време… и това време ми донесе приказен подарък, изненада, направо чудо. Но тъй като вход “Доверие” беше трудно достъпен, аз трудно се отдадох на това чудо. Но то бе тъй красиво, тъй различно, тъй нежно - за ...