Все повече се убеждавам в необходимостта човек да има своя истина, свой мироглед, а не да се води винаги по чуждото мнение. Само чрез собствени разсъждения и опит той може да се изгради като истинска личност, а не като марионетка, разигравана по нечия чужда воля. Затова трябва да четем и да мислим самостоятелно, да не приемаме като удобна даденост това, което другите ни втълпяват. Да не позволяваме някой друг да ни казва от какво се нуждаем, а да се съсредоточаваме върху това, което самата ни същност жадува. Може да е по-лесно да оставиш околните да взимат вместо теб решения, но това не те прави самостоятелен, а напротив, превръща те в търтей. Друго важно условие за издигнатата личност е да не подражава непременно на другите, а да има и свой стил. Унифицираността е враг на личностната индивидуалност. Не трябва да й се оставяме, а да се разграничаваме колкото се може повече от тълпата. Наречето го духовно високомерие, наречете го позьорство, но всеки трябва да си знае цената. Аз лично с ...