Отнема минута да срещнеш някого и той да се превърне в човека,за когото дълго си мечтал!Какво проклятие!

Но какво е живота без да си изпитал сладката болка на любовта,която те кара да се чувстваш жив!

Животът е странно нещо.Защо живеем?Имаме ли предначертан път?И дали съдбата съществува?Не е ли всичко в твой ръце?Човек не кове ли сам съдбата си?

Как можеш само с един грешен жест да промениш хода на живота!Една грешна стъпка и вече си изпуснал един щастлив момент,за който винаги ще си спомняш и ще се питаш защо?,защо все на мен се случва?

Тогава осъзнаваш,че за една минута буквално си оставил лястовицата на щастието да си отлети и след това вечно да се питаш-Кога ще кацне отново при мен?,без да се замисляш,че тя може би никога няма да се завърне!

А замислял ли си се,че с твойта грешка освен себе си си наранил и другиго?

Едва ли!Но дали едно съжалявам ще изтрие всичко-категорично не!

Едно извинявай моментно може да успокои болката,но не може да заличи следите останали в душата!

Безгрешни хора няма,това е така и винаги ще бъде така.Но не може ли човек да се научи да бъде безгрешен?Да може винаги да знае как да се държи,без да наранява околните и най-вече обичаните от него хора?Защо трябва да грешим?

Някой ще каже-Защото човек се учи от грешките си!

Но може ли това вечно да се приема като оправдание за недостатъците ни?

Оправдавайки се по този начин развитието на мисълта бива в застой,както и изглаждането на отрицателните черти!

Всяка една грешка оставя следа,ако цял живот се учим от грешките си-какво ще остане от сърцата ни?Не сме ли се превърнали в свои собствени палачи?

Не плащаме ли прекалено скъпо за грешките си?