13.03.2010 г., 15:24 ч.

Живях - същността да го кажем 

  Есета » Философски
1675 0 2
2 мин за четене
Започвам сутринта с чаша кафе и нуждата от душеизпразване на белия лист - с надежда за по-ползотворен ден!
В душевната ми стая е пълна кочина - заприлича на килер, в който ежеминутно изритвам все по нещо, което трябва да не бъде обществено достояние... Е, днес е първият почивен ден от седмицата - ще се чисти:-)
Повечето боклуци, които захвърлям там, са мисли и мечти на един романтичен човек, който трябваше да стъпче талантите си. В пределния момент, когато трябваше да избера лудостта да следвам мечтите си или да избера нещо по-разумно, избрах нещо средно - и сега се чувствам средно: нито напълно задоволена от щастието работата да бъде хобито ми и да не искам да спя по цели нощи - един истински луд работохолик, нито да съм 100% отдадена на мисълта, че ще бъда топ учен!
Но пък нищо не се знае, все още студентствам, има време... не се знае какво наистина мога да правя в живота, може би това, с което ще се занимавам, ще съчетава лудостта и разума!
Важното е едно - за да го има днес, трябва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сомбра Всички права запазени

Предложения
: ??:??