Започвам сутринта с чаша кафе и нуждата от душеизпразване на белия лист - с надежда за по-ползотворен ден!

В душевната ми стая е пълна кочина - заприлича на килер, в който ежеминутно изритвам все по нещо, което трябва да не бъде обществено достояние... Е, днес е първият почивен ден от седмицата - ще се чисти:-)

Повечето боклуци, които захвърлям там, са мисли и мечти на един романтичен човек, който трябваше да стъпче талантите си. В пределния момент, когато трябваше да избера лудостта да следвам мечтите си или да избера нещо по-разумно, избрах нещо средно - и сега се чувствам средно: нито напълно задоволена от щастието работата да бъде хобито ми и да не искам да спя по цели нощи - един истински луд работохолик, нито да съм 100% отдадена на мисълта, че ще бъда топ учен!

 Но пък нищо не се знае, все още студентствам, има време... не се знае какво наистина мога да правя в живота, може би това, с което ще се занимавам, ще съчетава лудостта и разума!

Важното е едно - за да го има днес, трябва да си направил поне едно, дори мъничко нещо, с което да си преборил разума си, защото смисълът на живота не е в напълно правилните решения. Понякога напълно правилните решения са моментни мисли, водещи до грешния път, никога не може да сме напълно сигурни какво ще се случи ако... защото никога не знаем какво им е повлияло...

Ха, ха, това ми напомня за формалния модел "черна кутия", на който му влияят случайните фактори "z":-) 

Моят извод, анализирайки собствените ми мисли, е: Човекът прави грешки, все пак само машината, програмирана да следва даден алгоритъм не греши, но и тя се прецаква понякога - няма вечни неща... Важното е, след като сме открили къде е грешката, да анализираме, да си направим изводите дали сме спечелили правилното нещо от "грешния път" и да приложим изводите си в направата на корекции, ако е нужно!!!

Трябва да запомним само едно:

 Не е важно какво правим, дали според нас е правилно или не, важното е да сме добри хора, изчистили съвестта си и в края на всеки ден, седмица, месец или година, след анализа, изводът ни да е бил - чувствах се истински щастлив - това ми дава стимул да продължа и когато дойде и моят ред да си отида, да се чувствам готов да го направя, защото ЖИВЯХ!!!

P.S. "грешния път"- имам предвид пътя, който след анализа най-вероятно се е оказал правилен за нас, а може би и за околните ;-)