Пиша за това, когато никой не те разбира, когато се чудиш какво да направиш и кога ще свърши... всичкото това! Е, има си периоди в живота на всеки, когато всичко върви с главата надолу, с краката нагоре, наопаки или както и да го нарека, думите не могат да опишат, какво чувствам... Може да си представи само този, който го е преживял преди. Е, предполагам повечето от вас са... Най-лошото е, че наближава Бъдни вечер, Коледа, Нова година. Всички имат коледно настроение, а аз моето загубих отдавна... А защо? Не мога да си отговоря и не насилвам никой да може. Все пак, щом аз самата не се разбирам, какво остава за другите! Ех, колко хубав щеше да бъде животът, ако имаше роботи, машини, каквото и да е, да ни разбираше... Така, както един човек не може... Вярно, истинските приятели могат, но нима цял живот? Не мисля... Онзи ден, едно момиче ми казва: Можеш да разчиташ на мен! Мога ли? Едва ли... Да си призная, в крайна сметка, всеки мисли за себе си. Как да се оправя, къде да се нареди, какво място да заеме! Всеки иска на по-хубаво място. Ами, естествено е! Първо хората гледат себе си да оправят и после човека до тях. Нима и аз бих постъпила така? Не съм имала повод да го разбера...

Да поговорим малко и за тази ревност, която ме убива. Вярно, лошо е, но аз съм си такава! Винаги съм мислела за глупаво, когато някой каже "Аз съм такъв, такъв съм роден, не мога да се променя". Напротив! Ако имаш сили и воля, можеш всичко! Дори и невъзможното! Както се казва: "Ако искаш нещо, намираш начин, ако не искаш, намираш причини". Да, така е! Така и си мислех до днес... Най-големите отрицателни качества са ревността и гордостта ми. Но за второто ще говорим по-късно. Ревност! Никога не съм мислела, че мога да ревнувам някого, и то за дребни неща. Докато днес, не го разбрах... Опознах себе си! Поне това. Днес след поредния ужасен ден, си знам, че трябва да ходя на едно място... Е, място! Някъде! С една приятелка. По принцип се уговаряме да се чакаме, но днес реших да си замълча... И май по-добре, че го сторих. Отивам си аз с усмивка (леко трудно, но усилие...), знам си, че ще прекарам супер! Винаги е било така! Поне там. Влизам, никой няма... Решавам, че съм подранила и ще изчакам малко. След малко влиза приятелката ми и нейна друга приятелка... В този момент нищо не почувствах, усмихнах се чаровно (ех!!!) на новото момиче от групата и реших да отида при приятелката ми, но... Тя беше при другата и така сладко си говореше... Разменяха си дрехи, разни работи... Преди това ми беше говорила, че имали много общо и ми стана малко гадно, заради тази моя пуста гордост (двете неща очевидно се свързват) и й го казах направо! Че се чувствам малко гадно, като ми говори за друг и то така... Е, тя престана, но явно е забравила и онзи ден пак така... Че имала там-каква си коса, дрън-дрън...

Оф, не знам защо пиша всичкото това, може би, защото съм сама... поне сега... Както и да е! Не искам да ме съжаляваме, защото гордостта ми отново се обажда и не иска да се срути и разбие... на малки парченца! Но защо, за Бога, го разбирам сега? Защо разбирам за ревността ми сега, когато всичко е толкова объркано...навсякъде! Накъдето и да се обърна, виждам неща, които трябваше да са по съвсем друг начин! По правилния! Миналата седмица беше прекрасна! Седмица - образец! А тази... пълната й противоположност! Ще трябва да си върна коледното настроение, иначе не ми се иска да празнувам празниците така!

И така... Казват, че когато си сигурен в едно приятелство, няма ревност, няма нищо... Нима не съм сигурна в нашето приятелство? Нима момичето може да ме измести? Нима може да ме измести от мястото, което съм си градила вече 11 години?! Прекалено много въпроси, прекалено сложни...

Знаете ли...никога не бих казала това на никого... може би, защото не обичам да споделям, не обичам да си изразявам болката... Може би това е единственият начин, който съм намерила? И така да е... ще трябва да се преборя със себе си!