Как плаче пролетта
Едно такова... полузимно и схлупено...
Затиснат от облаците, въздухът плесенясва в дробовете.
Недей да молиш! Скоро всичко ще замръзне...
От толкова време раздавам парчета от себе си. Вече съм някой друг, всеки друг – но не аз!
Санскритски красиво, белезите от нокти в мен търсят пътя навън.
Навсякъде намирам собствените си следи, оставени от чужди хора!
Искам да открия всеки свой демон. Да го хвана, да усуча душата му, да го облека в бяло и да го превърна в ангел отново. Намирам се точно на час път от себе си.
В източна посока! Към топлото, към слънцето...
Късно е да забравиш – рано е да простиш...
Пътищата се пресичат, различни светове. Виждали сме се някъде преди...
Сега в очите ми дъното липсва. ...