Живеем във време, в което честността остава някъде забравена, а признаването на собствените ни грешки е рядко срещано. Християнската нравствена норма има изключително хуманен характер. Тя се изразява в редица принципи, разкриващи основни морални норми - равноправие, любов, вяра, справедливост.

    Кои сме ние да съдим ? Как така очакваме някой да се държи с нас, след като самите ние от 8 милиарда на тази земя се мразим с открити лица? Хората, родени с нежни и добри души, се превръщат в алчни и бездушни същества. Толкова често ''мерим'' живота на другия, а нека си спомним евангелието на Матей: ''С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.''

    Първият принцип на християнството е в равенството на всички пред религията. На мястото на етническото разграничаване идва единството на всички хора, независимо от тяхната народност, пол и социално положение. Най-важният принцип на християнското учение е принципът на любовта. Тя е универсално средство за общуване между хората. Любовта премахва етническите, половите и социалните различия между хората. Старозаветната разпоредба "око за око - зъб за зъб'' се превръща в ''Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но ако някой ти удари плесница от дясната страна, обърни му и другата.'' Всичко това трябва да ни подсети, че няма друг съдник, освен Бог и само негово е правото да отсъжда и наказва. Друг важен принцип е принципът на опрощението. Всеки може да сгреши, но и всеки заслужава да бъде опростен. Хората биват съдени според делата и помислите им и никой не ще избегне възмездието.

   Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Съдим, без да се замисляме за нашите грешки. Всеки от нас заслужава щастие и добро отношение, това единствено може да бъде постигнато като се вглеждаме повече в себе си и по-малко в околните. Да обичаме и уважаваме, а не да "мерим грешките" на хората, защото възмездието е другаде.