Понякога е много трудно да отговориш на привидно простия въпрос „Как си?”
Особено когато самият ти не знаеш какво чувстваш.
В теб бушува буря от емоции, изгубваш се, намираш се и отново потъваш в океана на чувствата.
Струва ти се невъзможно да изразиш с думи това, което се случва с твоето вътрешно Аз.
То е като самотен корабокрушенец, оцелял след тежка буря, носещ се из необятното море на нестабилна дъска, очакващ всеки момент да потъне на дъното и все пак таящ мъничка надежда да зърне парче твърда земя.
Луташ се без път и посока, търсиш изгубения смисъл на живота си, а край теб се раждат и умират хилядите ти мечти. В един момент вярваш в себе си, а в следващия вече ти се струва, че си просто едно човече, малко и незначително, чиито действия са безполезни и крайно безсмислени.
Проклинаш себе си и всички други хора, природата, съдбата и Бога безброй пъти, обвиняваш ги отново и отново, прехвърляш вината си върху техните рамене, сякаш от това би станала по-лека.
За какво сте виновни? За т ...