Да те обичам е да се събудя до теб преди миглите ми да са пропуснали първите отблясъци светлина…
Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…
Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото състояние…
Да правя любов с теб, докато сънят все още не се е оттеглил от очите ми и точно ти да заченеш в мен новия ден…
Да текат минути, часове, а аз да не искам да се отлепям от теб…
Да преминавам през дните, мислейки постоянно за теб, чувствайки как си, докосвайки те в съзнанието си, разговаряйки с теб…
Да те жадувам, да те копнея, да те мечтая…
Да се тревожа, да се притеснявам, да ме боли…
Да се съмнявам, да те ревнувам, да ми липсваш…
Да те търся около мен, да те чувам и усещам, дори когато те няма…
Да съм до теб, когато мен ме няма, да усещаш дъха ми, като полъх и допира ми, като ласка…
Да бъда точно там, където ме очакваш… ...