Любов? - за някои това е просто дума, за други - смисълът на живота. Да обичаш и да бъдеш влюбен - две толкова близки понятия, без които пълноценното човешко съществуване е немислимо, но в същото време и толкова различни по смисъл.

Да бъдеш влюбен и да съумееш да запазиш любовта, да я съхраниш във времето, да не допускаш да се превърне в спомен - това е истинската любов, тази, за която са нужни две души, две сърца и... хиляди компромиси.

Да обичаш - близки, приятели, семейство, родина, природа - тази обич е нашето ежедневие, тя е неизмерима част от нашия живот; обичаме тези, които ни подкрепят, хората, които ни приемат такива, каквито сме. Именно тази обич към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим; тази обич и тяхната подкрепа лекуват раните в сърцето, раните, които е нанесла любовта, защото понякога различията между двама души коренно променят нещата и макар да са се обичали, връзката, която са градили с години, се разпада за части от секундата.

Всъщност, няма значение към кого или какво изпитваш любов - природата, семейството или любимия човек, по-важно е да чувстваш нещо, което да придава смисъл на живота ти, да те кара да се чувстваш удовлетворен от самия себе си. Истинското щастие идва от любовта, която изпитваме към всичко, което ни заобикаля.

"Любовта е необяснима, величествена и прекрасна. Любовта е златен сън, който мъчи, пали; който е любил с огън - той само живял е!"