Любовта е зеницата на човешкото чувство, тя е най-красивото нещо на света.
Но както слънцето има лъчи и петна, както огънят има способността за изгаря
и да топли, така и любовта има своя светлина и сянка, своя ласкава топлина
и своя изпепеляваша жар.
Любовта обогатява необикновенно целия ти живот.
Тя си пробива път в тялотото ти и се гмурка в дълбините на сърцето ти.
Любовта е единственото чувство на света, което когато се разгаря снема
всички бариери в живота. Никое друго чувство не може да сближи така двама
души, освен може би, майчината любов, която слива в едно майката и детето.
Любовта е най-висшата проява на човечността - висш вид на близост между двама души.
Любовта е също глад, глад по един човек, чувство на невероятна необходимост
от него.
Тя е едновременно и розово разкрасяване на любимия човек и ренгенов поглед
в него, за да бъде той винаги такъв, какъвто трябва да бъде - мил и отзивчив.
Тази сплав от заслепяване и далновидност носи на хората много ярки надежди,
но и страшни разочарования.
Поради това е нужно преди всичко - свръхпроницателност, или дълъг изпитателен период за да се разбере какво е любовта...
Щастие или нещастие?
© Инна Филипова Всички права запазени