Любовта... това е най-чистото и най-святото чувство на света. Любовта е нещото, което придава смисъл на живота и ако не я изживееш, няма да си усетил нищо от него.
Всеки човек мечтае да намери истинската любов.
Но защо? Какво ни дава тя?
Любовта ни прави щастливи. Хубаво е да се чувстваш ценен и обичан. Когато срещнеш любовта, като че ли животът ти придобива смисъл. Променя се целият ти свят. Изведнъж животът става толкова цветен, толкова смислен...
Любовта е чувство, което те кара да забравиш проблемите и сивотата в ежедневието си... Поглеждаш света от една друга, по-красива и по-реална страна. Да обичаш – това значи да живееш. Да знаеш, че във всеки момент някой мисли за теб, някой те оценява и наистина те обича... Да обичаш и да си обичан – това е най-сладката част от живота. Чувстваш се много по-добре и много по-спокоен, знаейки, че за някого значиш нещо, че има защо да съществуваш.
В очите на любимия човек виждаме онзи мил поглед, който ни кара да полетим в облаците, виждайки само красивото в този свят. Любимият човек е този, без когото светът би бил несъвършен, като пъзел, от който липсва най-важната част и именно този човек е единственият, който може да запълни това място...
Изразът ,,обичам те“ е може би най-стойностното нещо, което можеш да чуеш, но важно е и да го оцениш, защото да бъде изречен от човека, значещ всичко за теб... това е най-прекрасното нещо! Казвам го, защото макар и рано, аз вече усещам това сладко чувство, наречено любов, което ме прави щастлива, което ме кара да се чувствам ценена и обичана и което ми дава стимул да продължа напред!
Любовта е най-стойностното и най-красивото чувство на света, без което никой няма да може да живее пълноценно, защото именно тя осмисля деня ти и те кара да се чувстваш истински жив...
П.С.: Подчертаната част от есето е една мисъл от вдъхновяваща флаш презентация, която е толкова силна... толкова образна... че не можах да не я включа, защото много добре описва това, което искам да кажа. Държах да изясня тази подробност, защото, макар и малка, тя е важна, поне за мен.
© Мария Кошерска Всички права запазени