Какво ми се случи вчера

             Разговарям с теб и съдружниците ти, докато с почти перверзно удоволствие наблюдавам учудения ти поглед. Изобщо не очакваше да видиш това, нали? Мислеше, че все още съм онова нещастно, нуждаещо се, жалко момиченце, затънало до гуша в безсмисления си копнеж по теб. Мислеше, че вашата липса на професионализъм няма абсолютно никакво значение в случая, защото можеш просто да ми пуснеш малко от неустоимия си чар и ще направя каквото искаш. А какво се случи всъщност...

          Хиляди пъти съм мечтала за подобна ситуация, но никога не съм вярвала, че може да  се случи. Седнала съм срещу теб. Красива. Интелигентна. Студена. Чувствам как прогнилото ти съзнание се плъзга по мен одобрително. Очите ми спокойно срещат твоите с тиха насмешка. Мога да те смачкам само с една дума... въпреки че още те обичам. Любов, за която никога няма да разбереш. Не съм щастлива без теб. Но поне не съм изпълнена с омраза към себе си заради всичко, което ти позволих да ми причиниш. Чувствам се все по-добре с всеки изминал ден и няма да ти позволя да развалиш всичко.

           Срещата приключва. Ще пощадя теб и съдружниците ти - клонинги, но знам, че така или иначе скоро сами ще се съсипете. Нищо не оцелява там, където си ти. Ставам и се отправям към изхода. Ти ме настигаш и предлагаш да се видим. Разбира се! Не ти дава мира мисълта, че оцелявам. Отказвам учтиво и с тънка усмивка. Не мога. Заета съм. Ще градя себе си. Тръгвам си елегантно. Завинаги.

           Докато вървя, тази, която съм, не спира да крещи името ти. Тази, която трябва да бъда, обаче надделява. Усмихвам се. Знам, че когато тези две жени се слеят, отново ще бъда себе си. Ще бъда щастлива. Някой беше казал, че когато искаш нещо много силно и не го получаваш, може би трябва да го приемеш като награда. Смятам да послушам този съвет по отношение на теб. Има достатъчно прекрасни неща, към които мога да се стремя и да постигна. Така и ще бъде.