В миналото хората са се интересували от красотата на природата и са се впечатлявали от разнообразието на света наоколо. За голямо съжаление днес са много малко тези, които се чувстват заинтересовани от нещо. Сякаш всичко вече ни е омръзнало и до болка познато. Трябва да се замислим за заобикалящия ни свят, а и за самите нас. Щастието...! В какво се състои щастието днес? Дали то се среща само в така прекрасните сънища и в светлите мечти? Всеки от нас търси своето щастие и е обсебен от надеждата да го намери, но не забелязва, че всъщност то винаги е било с него. Много малко хора осъзнават, че в действителност щастието е нещо толкова крехко и малко, и едновременно с това - нещо огромно, което осмисля земните ни дни. Има ли смисъл да живеем, ако не сме щастливи? Щастието може да се срещне в различни форми. Казваме, че щастливец е онзи, който има много приятели и поне един истински. Никой не се ражда щастлив, както никой не се ражда нещастен. Самите ние градим живота си и както казват хората: "На каквото си постелиш, на такова ще легнеш." За да си щастлив, трябва да си направил на някого нещо добро. Дали животът на човека е щастлив, зависи най-вече от характера му. Щастието се състои както в малките неща, така и в по-големите. Ако човек е настроен положително, иска да види хубавите страни на живота и не обръща толкова внимание на лошите, винаги ще бъде съпътстван от щастието. Този човек би бил щастлив дори, ако намери четирилистна детелина, защото знае, че животът му ще бъде пълноценен и ще възпита децата си. Хората, които винаги са намръщени, никога няма да бъдат щастливи. Щастието не се изразява в материалните неща! Черногледите не могат да си го купят и с всичките пари на света. Дори и най-бедният човек може да бъде по-щастлив от най-богатия. Много от по-заможните хора се преструват, че са щастливи и че всичко им е наред, но в действителност яростно завиждат на бедните, но щастливи хора. В 21 век няма място за черногледи хора. Докато за един щастието е да си купи нова кола, за друг то се изразява в това децата му да са живи, здрави и добре възпитани. Но това е много по-различно от моментното и фалшиво щастие, което ни осигуряват наркотиците и алкохолът. Алкохолици и наркомани стават хора със слаба психика, които смятат, че животът им не струва "пет пари". А тежко или неизлечимо болни хора, които преди да разберат диагнозата си, са смятали, че са нещастни, се молят за още няколко мига живот. Но веднъж изгубено, щастието е способно да съсипе човек и да го доведе до там, че да се самоубие. Щастието е като песен и в даден момент свършва. Разбираш, че си пристрастен към него, когато веднъж опитал го, не можеш да се примириш с това, че те е напуснало и си готов да дадеш всичко, за да се върне при теб, а това вече е невъзможно. За повечето хора думата "Щастие" е синоним на пари, лукс и удобства, но всъщност щастието се състои в това, че си се родил, че живееш и дори, че все още дишаш. А в действителност можем ли да разберем дали сме щастливи или сме се самозалъгвали цял живот в очакване и надежда щастието да ни сполети?