Животът е пъстра картина. В нея има безцветни и безделни фигури и в същото време ярки и пъстри фигури, изпълнени с енергия. Всеки има собствена идея за живота и не мога да твърдя, че сивият цвят е по-добър от розовия. Но колко много, колко ужасно много искам да разбера една истина – мястото на хората с големи сърца в нашето време.
В живота на някои съществуват крайности, на други – не. Всички сме относително ограничени – дали психически, интелектуално, социално и прочие – няма значение. Аз обаче не търся ограничението. Търся розовия цвят – любовта, благодарността, щедростта и помощта от страна на хората. Или просто казано отличителните белези на хора с големи сърца в живота, преживели истинското щастие чрез грижата за другите. Защото както пише писателят Нийл Уолш „Дайте на другите преживяванията, към които се стремите”, така и аз разбирам целта на именно тези хора в живота. Ех, ако имах рентгеновите очи на М.Тромпеева в разказа на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи” сигурно нямаше да имам никакъв проблем. Може би сте си помислили, че искам да се сдобия с тази технология на новото време, да открия големите биещи сърца на скелетите в хората и да зарежа всичко останало. Ако е така – дълбоко се лъжете. Въпросът е, да не се съсредоточаваме в недостатъците и ограниченията, които по-горе споменах. Защото аз вярвам, че има хора с големи сърца и знам, че някои от вас също са такива. Истината е, че на всеки различен идеализиран човек са му нужни различни методи, за да види и разбере своята среда такава, каквато всъщност е, разбира се, само ако желае. Вярно е, може да постигнете хиляди мечти само с едно натискане на копче в днешно време и това е много привличащо. Аз например много обичам моите приятели. И те, абсолютно всички, са с огромни в сърца. Понякога часове наред съм седяла и съм се чудела как може да има толкова милосърдни, щедри и добросърдечни индивиди, как изобщо може да съществуват такива същества, но съм повече от горда да ги гледам всеки ден пред мен – в най-красивата си форма, с най-широката си усмивка и с най-най-най-огромното сърце, съществувало във Вселената. И съм абсолютно сигурна, че не са само те такива очарователни индивиди. Такива има и сред хората. Сред самите нас и по-точно нас, защото ние винаги сме едно цяло. Аз и вие, или по-скоро ти! Да, ти! Точно ти! Ти, може да не го признаваш, но може да си човекът с огромно сърце и може би още по-добре можеш да го знаеш и да си горд с това. Е, ако бях анимационния герой инспектор Гаджет може би щях да поправя хората, които ограбват, насилват, крадат, лъжесвидетелстват или като цяло нарушават правилата. Хората, които не вярват в приказки и чудеса, може и ти да си такъв човек, но остави ме да ти разкажа една история...
Беше една от летните вечери на 2002. Бях съвсем малко дете и с моите родители и семейството на една съученичка бяхме отишли на къмпинг. Времето се очертаваше приятно и бяхме планирали всички да се забавляваме много и да си починем малко от шумната и сива цивилизация. Мама беше взела както винаги два сака с дрехи. Никога не съм обичала да нося дрехи. След два дена пътуване бяхме на уреченото място. Беше ветровито. Бяхме изненадани от странното августовско време. Наложи се първите два дни да свържем двете съседни палатки – на нашето семейство и на семейството на моята съученичка Заки – и да не излизаме известно време. Поне имаше пролом, откъдето двете семейства комуникираха и имахме възможност да се запознаем. Беше наистина забавно.
На третия ден времето изведнъж се подобри, пекна чудесно слънце и температурата значително се покачи. Решихме веднага да облечем банския и да отидем до близкото езеро да се позабавляваме. Водата беше по-бистра от всякога. Слънцето се отразяваше светло и бисерно над морето с оранжеви и червени проблясъци. Гларусите летяха на воля. Докато изведнъж не чух моята сестра Кати да вика за помощ. Горката! Беше затънала до гушата в тинята до две големи и отровни змии и не можеше да излезе. Змиите бяха на почти метър от нея и преплуваха постепенно към тялото. Настъпи паника! Беше на дълбоко и не можах да преплувам нито да извикам помощ. Зад мен изведнъж се чу нещо страшно. Бащата на съученичката ми бягаше с ужас към нея. Той навлезе в калта, но удари в камък десния си крак. Изправи се геройски, изкуцука до сестричката ми, сграбчи бялото ù телце в студените си, големи и треперещи ръце и едвам я докара до брега. Бях му изключително благодарна. Раната на десния му крак кървеше усилено. Изтичах до палатката, взех лекарство и бинт и му помогнах да се стабилизира. Оттогава не бих забравила този човек. Той може да се смята за един от онези с огромните сърца, в които има място за всички, ама за абсолютно всички. В деня, в който спаси сестра ми, аз виждах в него Бог и знае ли човек... Някои казват, че Бог ни се явява в живота под формата на различни ангели-пазители или просто в близките ни хора. Благодарение на него сестра ми е жива и здрава и обича повече от всичко живота си, с който Той... Бог я дари.
Някои вярват - други не. Този човек имаше наистина голямо сърце и не ми трябваха какви ли не нови механични средства, за да го разбера.
Любовта е навсякъде около нас. Вие сте хората с големи сърца. Искам да виждам тези хора, искам да виждам тези големи сърца все по-често. И ако не ги виждам, то поне да усещам топлината на хората. Защото наистина съществата, населяващи тази планета, са способни на такива неща, за които не са си мечтали и в най-големите фантазии.
Ако сте един от тези хора с големи, широко отворени сърца за всички, проблемът е решен, но ако мислите, че не сте, просто отворете сърцето си за нови познания и почувствайте любовта на хората около вас, дарете ги с любов, защото това е, от което всеки се нуждае. Е, до тук бях аз, сега сте вие на ход, а аз отивам на лов за хора с големи сърца.
© Силвия Стамова Всички права запазени