Дядо ми често ми разказваше една приказка - ”Каквото правиш, правиш го за себе си”, се казваше тя. Беше за една зла жена, която мразела всичко живо около себе си и един ден, когато един просяк минал покрай дома й, тя така го възневидяла, че му дала един къшей хляб в който сложила отрова. Взел го просяка и щастлив й отговорил:
- Каквото правиш, правиш го за себе си!
Продължил пътя си и наскоро срещнал едно момченце да пасе стадото с овцете на баща си.
- Чичо, чичо - казало детето -
много съм гладен, дай ми нещо да ям!
- Вземи сине, казал мъжът - само този къшей хляб имам, ама на, хапни си!
Изяло детето хляба и тутакси паднало на земята мъртво. Било синът на злата жена, която дала къшея хляб с отрова на просяка....
Мъдър човек беше дядо ми....
Днес денят ми изсипа много отрова върху мен. Само не знам кой повече е наранен от моето нараняване - този който ме нарани или аз – наранената. И двамата ще страдаме. Колко по-хубаво щеше да бъде без отрова ...и за двамата...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени