Някъде сред завивките, където сгушенa в теб, те обичам по своя срамежлив начин, докосвам картата на твоето тяло. Предавам се, затворила очи, на желанието да усетя близостта ти. Прегръщам те с парещото си докосване и усещам мириса на твоята любов. Еротика, събудила ме рано в слънчевото утро, кара сетивата да треперят. Докосвам нежно плътта попила част от мен в теб. Без да искам те докосвам, както галя пеперудени крила. И плът най-нежна на света, кара ме да се отпускам и потъвам някъде, където никога не съм била.

            Отдавам се на теб, защото искам с теб страстта си аз да споделя. Докосвай ме, толкова нежно, колкото пърхат ангелски крила сред облаци от безкрайна синева. Отдай се на мен, както аз отдавам всяка капка от любовта в сърцето си за теб. Докосни лицето ми и погледни в душата ми. Усещаш ли как искам да съм твоя с всяка част от тялото си. Усещаш ли трепета, когато минаваш по картата на тялото ми. Страх ли те е да не ме нараниш, минавайки по пътя, където много малко са били? Страх ли те, че няма да устоиш и ще избягаш, преди да разбереш истината за моята любов. Страх ли те е от силата на чувствата ми, които биха били способни да те лишат от живот?   

            Не мога да забравя лицето ти на фона на тъмния таван, когато за първи път мина по пътеката на моята любов. Вчера беше по-силно от преди, а днес не мисля за нищо друго. Всяка мисъл е попита с твоето лице, всяка дума - част от твоето сърце. Слънчева усмивка в тъмнината на деня и пак спокойствие се възцарява в моята душа. Протягам ръката си, за да те докосна и да усетя твоята топлина.

            Като щит, недокоснат от мечтата на завоевателя е твоето лице. Ще ми позволиш ли да го докосвам с устните си, докато дъха ти учестен зове моето име? Ще ми позволиш ли с гордост да усетя победата ти над собствения си триумф или и ти като мен ще потънеш в забравата на страстта?

            Превъртам с усмивка на уста миналия момент, когато за първи път ме целуна. Усещам топлината на първата целувка поставила началото на топлината на моята любов към теб. Сътворявам тишината, за да чуя как бие сърцето ти. Тупти в непознат до вчера за мен ритъм. Спира и тупти, тупти и спира. Въздухът, излизащ от устата ти, е учестен, а целувките ми се опитват да го спрат съвсем. Искам да се отдадеш на всичко, което представлявам и на всичко, което някога съм била. Опознай ме, без да питаш... просто търси правилния път. Тръгни през пустинната земя на моята плът и с целувки съживи това, което някога беше оазис от усмивки, радост и блян. Бъди част от мен, както аз съм част от вселената, която обитаваме. Обичай ме без капките думи на дъждовния ден.